С навлизането на множество нови инвеститори в пазара на инвестиционно злато, най-често задаваният въпрос в последно време е свързан със сертифицирането на продуктите. Тази статия има за цел да засегне всички възможни въпроси, на които отговаряме ежедневно.
Защо някои златни инвестиционни продукти са сертифицирани, а някои не са? Кога сертификатът е валиден, кога не е и защо? Кога сертификатът има смисъл и кога не? Кой може да издава сертификати и кой не? Кои продукти имат сертификати и кои нямат? Какви са търговските трикове при сертифицирането, за които трябва да внимавате?
Инвестиционните златни продукти са само два класа – монети и кюлчета.
Модерните инвестиционни златни монети са изсечени от Монетен Двор на дадена страна и задължително имат номинал и година по закон. Ако даден кръгъл златен продукт няма номинал и година, то той не е монета, а медал или плакет и съответно не е официално платежно средство и няма как да бъде инвестиционен. Монетите са официално платежно средство на държавата емитент и съответно при тях няма изискване за придружаващ сертификат. Тук може да се направи съпоставка с банкнотите в обращение. Една банкнота от 100 лева, 500 евро или 1000 франка няма сертификат, поради същата причина.
Историческите златни инвестиционни монети следват същото правило, като модерните. Те са били и все още са официално платежно средство, хората са се разплащали с тях и нямат придружаващи сертификати.
Как инвеститорът да знае, че монетата е оригинална, ако няма сертификат?
- Диаметър.
- Дебелина.
- Тегло.
- Дребни детайли в изработката.
- Звук, който издава монетата при контакт с друга твърда повърхност.
- Цвят.
- Познаване на известните фалшификати.
- Познаване на логиката на фалшификация в отделните класове.
- Сравнение със 100 % оригинал.
- Познаване на фабричните капсули, опаковки, сертификати, тубуси и пр. придружаващи елементи, ако има такива към продукта.
Инвеститорът няма как да познава всички детайли както при банкнотите в обращение, така и при златните монети, и затова трябва да купува само от (1) лицензирани дилъри, които имат (2) доказан морал и (3) нужния дългогодишен опит.
Инвеститорът рискува много при покупка на инвестиционни златни продукти от (1) Интернет групи, форуми, сайтове и случайни физически лица, (2) хора със съмнителен или недоказан морал, (3) твърде млади и необучени кадри, (4) бизнеси, чиято основна дейност не е инвестицията в злато, а се занимават с това понеже са решили, че е подходящ момент или за да предоставят по-широка гама от услуги на клиентите си.
Някои златни инвестиционни монети правят изключение и имат сертификати. Това е решение на самия Монетен Двор, каквото той има право да вземе. Такъв пример е Канадският Кленов Лист 99999 (5 деветки), който има сертификат. Това сертифициране е свързано и с относително по-висока цена, отколкото тази на стандартния Кленов Лист 9999.
Инвестиционните златни кюлчета се секат/леят от рафинерии и нямат номинал и година. Това е и причината при тях да има уникален сериен номер, изсечен на самото кюлче, който е същият както този на сертификата към него.
При сечените кюлчета сертификатът се намира вътре в опаковката и е неразривна част от цялостния продукт. Затова и кюлчето не трябва да се отделя от сертификата си. При отделяне, сертификатът става невалиден.
Летите кюлчета са едно от двете изключения от правилото, което гласи, че сертификатът трябва да е неразривно свързан с продукта. При някои рафинерии той е неразривна част, при други сертификатът е отделен от кюлчето. Това е и една от причините, те да не са толкова предпочитани, колкото сечените кюлчета.
CombiBar кюлчетата на Valcambi и други рафинерии са другото изключение от правилото за неразривност на продукта от сертификата му. При тях серийният номер е един за целия продукт и попада върху няколко кюлчета, като нито едно от малките еднограмови кюлчета в продукта няма индивидуален сериен номер, а номерът важи за цялата плочка. Това е и причината да няма изискване за неразривност на опаковката. Винаги можете да отчупите, колкото пожелаете и да продадете частично. Това е част от концепцията CombiBar.
Кога сертификатът има смисъл и кога не?
С изключение на двата примера горе с летите кюлчета и CombiBar, при всички други случаи, независимо дали става въпрос за кюлчета или монети, сертификатът трябва да е неразривна част от продукта. В противен случай, той няма никаква стойност.
Кой може да издава сертификати?
Сертификати могат да издават само:
Монетните дворове, като общо правило не издават сертификати за своите инвестиционни (bullion) продукти, а само за своите нумизматични (proof) емисии. Има някои изключения, като гореспоменатото такова с Канадския Кленов Лист проба 99999.
Рафинериите задължително издават сертификати за своите кюлчета по горе описания начин.
NGC и PCGS могат да сертифицират всичко, което им бъде дадено, като освен гаранция за оригиналност дават и оценка на качеството на продукта (grade). Този тип сертифициране се ползва при нумизматични златни монети и няма никакъв смисъл при инвестиционни продукти, понеже е свързан със значителен разход, който би оскъпил инвестицията безсмислено. След оценка, те поставят монетата в капсула, която не може да се отвори без да се счупи. В нея има сертификат, номер и grade и оценката отново е валидна, само ако монетата не е отделена от тази капсула.
Какви са търговските трикове при сертифицирането, за които трябва да внимаваме?
- Лъскаво, добре оформено, цветно картонче с приличен дизайн, на което пише ‚Сертификат‘ и което дава информация за продукта. Година, номинал, чистота на златото, емитент, държава и пр., което е отделно от продукта.
Това НЕ е сертификат, а информационен лист. Няма абсолютно никаква стойност при обратно изкупуване никъде по света. Всеки дилър ще си направи нужните проверки на продукта преди да го изкупи, игнорирайки това листче.
Това е маркетиране, което обикновено е свързано със значително завишаване на цените спрямо реалните пазарни цени и създава чувство за сигурност при начинаещите инвеститори или тези, които не търсят информация, а просто купуват нещо си, мислейки, че инвестират. След години разбират, че това листче им е струвало понякога десетки проценти. Често дори и не разбират.
Обикновено с този тип маркетиране върви и лъскава брандирана кутия.
Този маркетинг подход се нарича: ‚Ако мирише на лимон, трябва да е лимон‘. Това е подход, който се е използвал при търговците на автомобили втора ръка в САЩ през 80-те години на миналия век. Те са стигнали до извода, че когато автомобилите миришат на лимон, то могат да се продадат на много по-висока цена от реалната за тях.
Може да се окаже, че сте платили няколкостотин лева повече от пазарната цена на златния инвестиционен продукт заради добавените към него картонче и кутия.
- Лист с формат А4, на който търговецът е написал ‚Сертификат‘ и е сложил фирмения си печат и подписа си. Отново, както и в предния случай – нулева стойност за никого, освен за спокойствието на нищо неразбиращия инвеститор.
За да обобщим накратко. Основното правило е, че сертификатът е валиден само ако е неразривно свързан с продукта, с някои изключения.
Поздрави,
Крум Атанасов
*Статията е базирана на дългогодишен опит при инвестициите в злато, представлява лично мнение и не е инвестиционен съвет.
** Във видеото можете да получите пълна информация относно нашата практика, свързана със сертификатите на златните продукти.
