Създаден през XIX век, Латинският монетарен съюз обединява няколко европейски държави около общ паричен стандарт, но зад икономическите цели стоят и политически амбиции, банкови интереси и борба за влияние. В разговор с Борис Петров в подкаста „Инвестограф“ на 15.10.2026 г. Крум Атанасов проследява историята на съюза, причините за неговото отслабване и възможните паралели със съвременната Еврозона.
Борис Петров:
Здравейте, инвеститори, и добре дошли в поредния епизод на Инвестограф, свързан с физическото злато и все повече с историята на златото и като част от паричните системи. Днес е първият епизод, в който с Крум Атанасов от чисто инвестиционната гледна точка на ценните метали ще отидем към историческата, а може би и политическата част на златото. Пък и среброто. Темата ще бъде интересна, може би малко по-дълга, отколкото обичайно, но има много силно представяне и в днешно време, много силна връзка, топла връзка между Латинския съюз, за който ще говорим, и днешната Еврозона.
Така че бързо скачаме с Крум към темата. Само преди това ще ви кажа, че всичко, което си говорим тук с него, има само информационни и обучителни цели и не трябва да се счита за съвет за покупка или поръчка на каквито и да било активи. Миналото представяне на цените на активите не гарантира бъдеща възвръщаемост и винаги трябва да направите свой собствен анализ, преди да предприемете каквито и да било действия на пазарите, тъй като всяка инвестиция крие риск от загуба на вашия капитал.
Освен това, ако искате да си купите ценни метали, винаги може да се обадите на Крум по телефона, да му кажете промокод Krum1 или да му пишете по имейл и да получите своята отстъпка от цената.
Здрасти, Круме, и благодаря много за силното предложение за тема. Ние анонсирахме с теб, че ще говорим по такива теми, но смея да твърдя, че извади много силно и тематично актуално предложение.
Крум Атанасов:
Да, на мен ми е любима темата за Латинския монетарен съюз. Тя е много интересна и хората си мислят, че знаят за какво става въпрос, но, реално погледнато, не знаят. Има страшно много информация, която липсва. Масовото убеждение, че ето, това е първото евро, а сега имаме второ евро, не е точно така. Този съюз е възникнал по едни официални причини, имало е доста неофициални причини. И важното е какво е станало по време на преговорите, защото там има една Парижка конференция, която продължава страшно много време и в която има много преговори за това какво трябва да се случи и какво не трябва да се случи. И много сблъсъци има, които са и вътрешни, в самите държави. Държавите не са напълно за или против.
Борис Петров:
Не са монолитни. Нито една държава не е монолитна. 330 милиона американци или 150 милиона руснаци не мислят по един и същия начин.
Крум Атанасов:
Точно. В самите държави вътре е имало противодействия за това какво реално е трябвало да се случи и кое е било по-добре и кое е било по-зле.
Борис Петров:
Искаш ли да започнем от там да ни кажеш всъщност какво представлява Латинският съюз? Също това ще е първият въпрос, на който хората трябва да си отговорят. Какво е това животно? Еврозона ли е, не е ли?
Крум Атанасов:
Чисто структурно през 1865 година Франция, Белгия, Швейцария и Италия, тези четири страни подписват въпросната конвенция за една и съща монетарна система. Какво означава? Те нямат една и съща валута. Имат отделни валути, но стандартът на тези валути е един и същ. С две думи, те не приемат една и съща валута. Всеки си има националната валута. Но стандартът е един и същ. Това са така наречените франкове, франкови монети. Има 100, 50, 40, 20, 10, 5 златни франка, които могат да бъдат сечени напълно свободно, кой колкото иска, може да сече от тях, колкото му е нужно за икономиката, няма ограничения.
Освен 5 златни франка, имаме и 5 сребърни франка, което трябва да обясним задължително - защо един и същ номинал се прави от два метала. Защото тук говорим не за златен стандарт, а за биметален стандарт. Това означава, че съотношението злато-сребро е 15,5 към едно. Една единица злато е равна на 15,5 единици сребро. И монетите от 5 сребърни франка - тя е 25 грама в проба 900 - това е (точно пресметнато, 25 по 0,9 в пробата на монетите) това са 22,50 грама. Тази монета от сребро също може да се сече без абсолютно никакви ограничения.
Това обаче са големи номинали. Това са номинали, които не се използват в ежедневието. Това са доста пари. Златните монети и сребърната от 5 франка са много пари. Не се използват в ежедневната търговия, а се използват по-малки монети. Тези по-малки монети са 4 вида. 2 франка, 1 франк, 50 сантима и 20 сантима. Те обаче вече са лимитирани за сечене до 6 франка на човек общо.
Борис Петров:
Тоест умножаваме 6 по населението на всяка държава, нали така?
Крум Атанасов:
Точно така, умножаваме 6 по населението на всяка държава. И съответно най-голямо население тогава имала Франция, след това имала Италия, после имала Белгия и най-накрая Швейцария.
Нека да обясним и защо са били така тези монети. Защото тези монети не са били реално франкове в истинския смисъл на думата. Били са така наречените токенни монети или фидуциарни монети.
Кво означава фидуциарна монета? В нея има по-малко сребро, отколкото трябва да има. И за да не се получава така нареченият сеньораж и в последствие арбитраж, затова са отсечени, са лимитирани тези монети.
Да го обясним по-просто. Един франк тежи 5 грама, но той не е в проба 900, както реалните златни и сребърни монети от 100 франка, 50, 40, 20, 10, 5 и 5 сребърни, ами е в проба 835, т.е. по-ниска проба. С две думи в него има 4.175 грама чисто сребро. А при стария биметален стандарт, един франк е 4,5 грама.
Държавата ти казва: ние ти даваме монета, в която има 4.175 грама чисто сребро, но тя се приема за един франк, който е 4,5 грама сребро. И за това, за да не почнете вие да топите тези монети и да ги превръщате в сребро при покачваща се цена на среброто, затова ние ги лимитираме до 6 франка на човек, за да могат те да се използват за ежедневните нужди на търговията на дребно, търговията на едро и въобще търговията, която се извършва в целия съюз.
Борис Петров:
Ти имаш ли подобни монети, за да ни покажеш?
Крум Атанасов:
Сребърните ли? Сребърните не съм ги извадил, но ако напишем в интернет една такава монета, ще ги потърся след малко и ще ги покажа.
Но въпросът е, че тук не е толкова важно как изглежда самата монета, а какъв е принципът. Той за времето си, за онази е логика, е бил, от една страна, добър, защото ти създаваш един стандарт, при който има много лесна търговия с фиксирано сребро към златото - 15,5 към едно злато-сребро, което създава една много лесна търговия, същевременно не позволява на страните да правят такива арбитражи, но в последствие ще разберем пък как това не работи много добре и не се получава много добре. Идеята, чисто техническата идея на целия Латински монетарен съюз. Преди това имало много... всички европейски страни, първо, не са били страни в платформата, в която са в момента. Една Италия е била много провинции италиански.
Борис Петров:
Точно така, тя малко преди този съюз е сглобена в държава.
Крум Атанасов:
Точно така, буквално малко преди това е сглобена. Всяка една провинция е имала отделни монети, които са били различни стандарти, различни проби, различни грамажи. Същото е било и с германските провинции. Там е много сходна историята. Австрийците са имали пък една камара стандарти. И Австро-Унгария... Европа е била една пълна каша. Същото нещо е било и в Швейцария. Те са там на кантони.
Борис Петров:
На кантони, да.
Крум Атанасов:
Там всеки един швейцарски кантон е сякъл свои монети и е било пълен хаос от гледна точка на търговия. Това е много затрудняващо... Имало е много такси, които са се плащали. Буквално, тогава чейндж бюрата се обменяли едно злато за друго злато. Имало е много транзакционни такси, които са отежнявали търговията. Първо, било е много трудно да се търгува.
Борис Петров:
Говорим за транснационалната търговия? Търговията на местно ниво си върви. Местната търговия няма никакъв проблем да си оперира с местните валутни единици.
Крум Атанасов:
Да, местната си оперира, но международната е много трудна. Идва някой във Франция от някой швейцарски кантон и ти иди му познай парите. Това е много трудно. Освен по някакъв начин да ги обърнеш във френски франкове, ти трябва и да знаеш дали парите са истински, дали са в стандарт, дали не са прекалено изтъркани, дали не са фалшиви и прочее. Единният стандарт действително е щял да доведе до много лесна търговия, много уеднаквена търговия с много малко разходи. Което е официалната причина за създаването на LMU (Латински монетарен съюз).
Тук вече трябва да поговорим задължително и за политическите причини. Нека не забравяме кой управлява Франция тогава. Това е Наполеон III - въпросният Наполеон, в който ние в днешни времена всички инвестираме в наполеони. Това са точно тези, а не Наполеон I Бонапарт, не Наполеон I. Не този, който е известният Наполеон, а Наполеон III. Въпросният човек, който първо е бил Бонапарт, както виждаме по монетите. След това вече става Наполеон III и оттам нататък вече става и император.
Тук е много интересен историческият контекст. Това, което е било преди Наполеон III, какво е? Преди Наполеон III е имало монархия. Монархията на Луи Филип пада. И пада по доста тежък начин, защото е сериозна икономическа криза, хората нямат какво да ядат и пр.
И се появява Втората френска република. Втората френска република се бори за сваляне на монархията и тя реално сваля монархията. До 1848, 1849, 1850 година ние знаем какво става.
Това са първите отсечени монети без лик на император на тях. Това са първите монети, на които нямаме император, което е символ на това, че монархията пада. Ето го Гениуса, който е от 1848-1849 година.
Това е Гениуса, първият Гениус, на който на Конституцията има надпис. Въпросният надпис говори точно за революцията и за революционния ден, на който е свалена монархията. Той, както виждаме, за първи път не изобразява монарх.
Тук вече е късният Гениус, който е по-нататък от следващата република. Но това е първият Гениус.
След това идва Наполеон. Наполеон прави преврат, бута ги и връща монархията временно. Към този момент, когато се извършват преговорите за ЛМС, Наполеон III не само иска да превърне Франция във финансов център, който да конкурира Великобритания и Британския Стерлинг тогава, Британският Суверен, а той се бори и за това вътрешно във Франция да остане монархията, да останат монархистите, а не републиканците. Войната на Наполеон е не само да конкурира Великобритания - като международна валута, а и да успее да задържи монархията и да не се върне републиката. Колкото по-силна е Франция под монархическо управление, толкова по-голям е шансът да бъде запазена монархията. Освен чисто техническите причини, които изтъкнахме за лесна и безпроблемна търговия, има и чисто политически причини, което се вижда много добре от всички останали. Не само от тези, които са влезли в Съюза - Белгия, Швейцария, Италия, а и от всички, които не избират да влязат в този съюз. Това, което масово не се знае, е, че на въпросните преговори за формирането на този съюз са участвали и Великобритания, и САЩ. Имало е реална възможност и САЩ, и Великобритания да участват в този монетарен съюз. Даже в САЩ идеята се прокламира като единна валута от Сан Франциско до Константинопол. Това е от делегатите на САЩ.
Борис Петров:
Да, трябва да кажем, че в САЩ участниците са генерално банкери от Уол Стрийт, а във Великобритания са някои банкери от Лондонското Сити.
Крум Атанасов:
Аз мисля да ги минем страна по страна, за да видим различните ефекти, да не ги бъркаме страните, защото то е много различно. Причините за отказите на САЩ и Великобритания да влязат във въпросния стандарт са доста различни. На някои места се засичат, но всъщност са доста различни.
При САЩ е изключително интересно. Американската валута не е толкова силна, колкото е в днешни времена. Американският долар е заформяща се единица, заформяща се световна валута, но все още няма тая сила, която има британският суверен. Нито има тази сила, която имат континентално европейските страни. Американците настояват един долар да стане равен на 5 франка. Те казват: искаме да влязем в този съюз, съгласни сме, но трябва да направим така, че един долар да стане равен на 5 франка. Което не е едно и също нещо. Сега ще го изчислим пред хората, за да го разберат. За мен е много важно хората да разберат точно как стават нещата. Ако отидем на долари... и двете валути - франкът и доларът, са проба 900. Няма никакъв проблем да гледаме брутните тегла. Пет Американски долара са брутно тегло, с примесите, 8,36 гр.
Борис Петров:
Това е много интересно. Сега ще го видим на живо сравнението. Това е много стойностно и ценно.
Крум Атанасов:
8.36 делено на 5 е 1.672. Едно цяло и 67 грама е един долар. Един долар не мога да ти покажа в сайта, защото тя е в момента нумизматична монета и я нямаме.
Но 5 долара са 8.36. Един долар е 1.67 грама брутно тегло в проба 900. Това е 1.67 с примесите. Какво казват? - Ние искаме 1 долар да стане 5 франка.
А 20 франка са 6.45. Делено на 4, за да изчислим колко са 5 франка, става 1.61. Единият долар е 1.67, а пък единият франк е 1.61 чисто злато. Американците трябва да намалят своята валута - съдържанието на злато в нея - с някакви много малки проценти, за да напаснат. Те се съгласяват с това нещо, но те казват: Ние искаме нашите 5 долара да бъдат конвертируеми в цял свят. Затова вие трябва да създадете 25-франкова монета. Както знаеш, 25-франкова монета няма. Има 20 франка, има 40, 50, 100, 10, 5, но няма 25.
Американците казват това нещо с идеята, че не искат да бъдат поставени в подчинена позиция. Те казват: Ние искаме американският долар, 5 долара да са равни на 25 франка, което да е равно на един британски суверен. Трите валути да бъдат абсолютно еднакви.
Дори е имало моменти, в които са били готови да променят Конституцията, за да го направят, но в крайна сметка там възниква много сериозен спор, защото, както знаем, Американската Конституция е написана в духа на изолационизма. Американската Конституция казва - най-грубо казано - това, което Вашингтон постановява: ние искаме да имаме добри търговски отношения с всички държави по света, но трябва да внимаваме много с влизането в съюзи.
Самата Американската Конституция дава права на Федералното правителство да създаде монетарна система, но не му дава права непрекъснато да я променя. Което означава, че чисто конституционно американците не са можели да направят тази промяна в валутата.
Борис Петров:
Може да кажем, че старото колониалното проевропейско лоби в САЩ се опитва да вкара САЩ в тази система, но суверенисткото, изолационисткото лоби в САЩ се противопоставя на тази идея. Като старото неоколониално лоби, може да кажем, че основно е Уол Стрийт, финансовата част на САЩ, а останалата по-индустриалната и аграрна част на САЩ може би е в суверенистката част и тя се противопоставя на това нещо да стане.
Крум Атанасов:
Това е само една от многото причини. Има още много, сега ще обясним всички причини. Една от многото причини е, че чисто конституционно САЩ не могат да променят една валута, която е създадена, която е на федерално ниво, защото тя вече е била на федерално ниво. Не е било, както едно време Калифорния да си изсече едни монети, Канзас да си изсече други монети, Ню Йорк да си сече трети монети и пр. Те вече са имали една централна федерална валута, което е било ОК от страна на конституцията. Тя дава право на федералното правителство да сече, да създаде еди-колко си монетни двора, в които да се правят тези монети. Но не може да ги променя толкова лесно. Дори американците казват: това, което италианците направиха, че успяха да променят валутите по такъв начин, че да ги напаснат към франковия стандарт, към ЛМС, ние чисто конституционно не можем да го направим. Ние трябва да променим конституцията, което в ония времена не е много лесно.
Борис Петров:
А едва ще спечели много симпатии тази идея, при положение че само няколко десетилетия преди това те са се отделили именно от тия хора, към които трябва да се приседнат в онзи момент, в чийто валутен съюз трябва да влязат.
Крум Атанасов:
То е било доста повече десетилетия. Тук вече говорим за периода преди Златния век в САЩ, който не е най-изолационисткия период, имало и доста по-изолационистки периоди, но в случая става въпрос за това, че американците минимум искат да бъдат равнопоставени, а не да бъдат поставени под франковия стандарт.
Друг проблем, който имат американците, е това, че САЩ са огромни и много рядко населени като държава. Имаш една огромна територия, обаче с много малко население на квадратна миля или километър. При тях е нужно да има доста повече валута, поради това, че тази валута много трудно се транспортира на такава голяма територия. Те ще изгубят ликвидност, ако нямат свободно сечене на сребърни монети.
Докато ЛМС, както казахме, ги блокира в това отношение. Той казва шест франка на човек, което е абсолютно недостатъчно за териториите на САЩ. И те имат много сериозен проблем с точно това нещо, от една страна.
От друга страна разходите за труд са много по-високи в САЩ, отколкото в Европа. Един човек, за който ние сечем тия шест франка, в САЩ взима много повече пари, отколкото взима в Европа. Този критерий, който е на човек, може да върши работа горе-долу за европейските нива на заплати, които са едни и същи на доходи. Но за Америка не върши работа, защото трудът е по-скъп там. Така че това нещо тук отново не работи. Тук е нужно и по-високо парично обращение на човек. И заради територията, и заради трудовите разходи.
Има един много голям ефект тук. САЩ търгува с Китай само в сребро. Китай в този момент има много добър стоков обмен със САЩ, но то е само в сребро. Китайците са на нещо като сребърен стандарт.
Борис Петров:
Китай от столетия практикува да практика нещо като сребърен стандарт.
Крум Атанасов:
Точно така. И в тази ситуация става това, че американците казват: не може да ни ограничите, да ни блокирате парите до 6 франка на човек, при положение че ние трябва да търгуваме с Китай със сребро. Което си е много сериозен фактор.
Борис Петров:
И Индия е в сребърен стандарт. Въобще много държави са в сребърен стандарт тогава, за което си трябва сребро за търговия.
Крум Атанасов:
И Индия, и Япония включително, която е пък под британската шапка, под британско влияние. Относно търговията Китай, Япония и Индия са основно в Стерлинги - Стерлинг билс. И съответно те приемат от там и суверените.
Борис Петров:
Той Китай губи тогава две войни и де факто пада под британско колониално робство. И до момента 5 от 8 най-големи пристанища на Китай са в тия градове, които са били под британско влияние.
Крум Атанасов:
Безспорно е така, да.
Борис Петров:
Ако искаш да отидем... САЩ ги засегнахме доста обстойно. Искаш ли да кажеш Великобритания защо влиза и защо не влиза?
Крум Атанасов:
Не сме ги обсъдили напълно. Отделно от това, което се случва по тия чисто практически причини, които обсъдихме в САЩ, отделно в САЩ съществува един друг вътрешен конфликт. Какво всъщност са парите?
Една част от хората казва, в този момент се разработват златните трески и разработването на новите мини. Калифорния, от една страна, и Австралия, от друга страна, започват да имат много по-голям добив на злато. И следователно има две страни. Едната казва, че след като има толкова голям добив на злато, тогава това означава, че среброто ще стане по-ценно.
Борис Петров:
Точно така, и съотношението не е адекватно.
Крум Атанасов:
И ако ние влезем в биметален съюз, в един момент това съотношение може да не ни върши работа. Другата страна казва точно обратното нещо - по-добре да е чисто златен стандарт, защото биметалният не е много честен.
Едната е за лесната търговия, другата страна е за свободния пазар. В крайна сметка свободният пазар печели. Америка 73-та или 74-та г. премахват среброто от биметалния стандарт и стават изцяло златен стандарт. Така нареченото голямо предателство на среброто, за което до ден днешен някои хора обвиняват американците. Но всъщност това е принципа на свободния пазар. Ако ти имаш биметален стандарт, той не е свободен пазар. Това 15.5 към едно но не е нещо, което може да остане дълго регламентирано, защото се появяват и много мини, които добиват и сребро, и ние ще дадем и други примери как среброто пада и започват арбитражи.
Борис Петров:
Доктрината Монро на САЩ слага шапка върху най-големите държави, които добиват сребро в света. Мексико, Перу, Аржентина, Боливия. Това са гиганти. Всички са в топ 10. Северна и Южна Америка са основните държави, които добиват сребро в света.
Крум Атанасов:
Това са голяма част от причините. И последната причина и голямото опасение на САЩ е, че САЩ са искали задължително да влязат, при условия че Великобритания влезе в този съюз. Американците не са искали да влязат без Великобритания. Те не са искали да бъдат в един съюз само с континентална Европа. Самият Ръгълс, който е преговарящият за американците, той го казва, че не иска да остане в една система, в която работи само с континентална Европа, но в същото време Британският суверен държи всички колонии. Защото тогава, ако сме можели да говорим за някаква финансова система, тя е била създадена от британците. Те са били тези, които държат кредитирането, цялата морска търговия, те са имали стерлинговите сметки, през тях е минавало цялото застраховане. Лондон и Лондонското сити - това е бил най-големият финансов център за света.
Не е било нужно да караш хората да държат колосални количества суверени. Нужно е ти да търгуваш и те да имат стерлингови сметки, които да бъдат обезпечени с британските суверени. Това е била цялата работа, финансовата система на Великобритания.
Самото злато като злато е било начин за разплащане, но самите стерлинг билс са били финансовият инструмент, който седи зад това разплащане и който е бил по-ценният. Америка не имала към този момент тази финансова система и тази ликвидност на своя американски долар, защото когато имаш такава финансова система и през теб минава абсолютно всичко - кредитирането, международната търговия, морската търговия, застраховането, банковите сметки...
Борис Петров:
Това и до момента минава през Лондон. Нищо не се е променило и 150 години по-късно.
Крум Атанасов:
Сега Америка е по-силна от Лондон, но Лондон си остава един от основните центрове в Европа.
Борис Петров:
Застраховане, финанси, търговия с ценни метали. Лондон е много по-силен.
Крум Атанасов:
Булиан трейдът, Лондон е бил основен център още от тогава. Което със сигурност се запазва и до момента. Америка е била в ситуация, в която е имала много проблеми с влизането в LMU. Не е бил един проблем. Както виждаме, доста различни неща са им попречили да влязат в този съюз.
Освен това французите са били доста непреклонни. Те не са били готови нито да свалят биметалния стандарт и да направят чисто златен стандарт, нито са искали да създадат 25-франкова монета.
Борис Петров:
Тук трябва да отбележим, че французите не са инициатор на ЛМС. Белгия е инициатор. Белгия и Нидерландия са финансовият център на Европа, който в последствие са мести и в Лондон след Славната революция. Белгия има много сериозни проблеми с международни арбитражи и е притисната. Трябва да вдига много рязко лихвените проценти, за да удържи валутите си. Именно Белгия е инициаторът, който подхвърля на Франция идеята. Белгия събира Италия и Швейцария и подхвърля идеята на Франция, а Франция доразвива идеята така, че да работи за себе си. Но да свърши работата и на Белгия и на белгийската финансова система.
Крум Атанасов:
Към този момент много от европейските страни са били така. Италия е била с огромни бюджетни дефицити и с много сериозна разлика между хартиената лира и златната лира. Същото нещо е било и с Австрия, но това ще го обясним малко по-късно.
Действително Белгия има своята роля на идейно ниво, но в конференцията тя си е основно с цел да работи за французите.
Борис Петров:
Белгийците подхвърлят идеята, но французите правят така, че да работи повече за тях. Но всъщност нито за Белгия, нито за Франция работи. Това е едно и също лоби. И във Белгия, и във Франция говорим за банкери, които са и до момента, между другото, Credit Agricoll, една от банките Bank De Rothschild. Това са същите хора, които съществуват и до днес като финансовна инфраструктура. Някъде имената са се променили, имало е корпоративни сливания и придобивания, но същите хора, които са инициатори на това нещо, и във Белгия, и във Франция, и във Лондон са горе-долу сходни. Разбира се, това не означава, че цялото банково лоби има едни и същи интереси. Но хората, които активно участват в идеята - и от белгийска, и от френска, и от британска, и от американска страна, са хора, които са с тесни финансови връзки от столетия по-рано.
Крум Атанасов:
Аз ползвам по-официалните източници. Разбира се, банкирането не е бизнес, в който може да влезе всеки. Там си има наследственост, там се има и вековни отношения, особено в ония времена. То е ясно, че тук говорим за големи фамилии.
Борис Петров:
Ще ти спомена веднага. Crédit Lyonnais, което е на част от хората, които са акционери, част от хората, които участват в преговорите, от френска страна и са директни акционери в Crédit Lyonnais. Днес се казва Кредит Агрикол (Crédit Agricole). Това е същата банка, която съществува и до днес. Арлис Дюфур, който е създател на един от акционерите в Креди Индустриал Комерсиал, това днес се казва Креди Нютюел. Банк Трансатлантик съществува под същата форма и до момента, както се казвало и тогава. Абсолютно същата. Ротшилд и Ко, която е британско-френската банка, се казва по абсолютно същия начин и днес. Разбираш ли? Това са същите играчи. Няма кой знае каква разлика.
Крум Атанасов:
Да преминем нататък. Като минахме през Америка и защо Америка отказва, общо взето трябва да говорим и за Великобритания, която е основен фактор в този разговор. Като общо взето, великобританските позиции са били на два периода. В началото на преговорите великобританците буквално изпращат делегация, но с ясни указания, че те само ще наблюдават какво се случва във въпросната Парижка конференция. Въобще не трябва да поемат никакви ангажименти, не трябва да подписват нищо като делегация. Оттам нататък се появява вече нов шеф на хазната в Великобритания, Робърт Лау, който променя позицията. Той намира доста големи позитиви в ЛМС и смята, че Великобритания трябва да се присъедини, но при много ясни условия, защото британците хем имат най-силната валута в света (обяснихме какви са причините), хем пак не искат да останат изолирани, защото ако всички останали се съгласят, всички силни европейски страни плюс САЩ, в един момент те могат да останат изолирани.
Така че британците са много на кантар какво точно е добре за тях и какво не е добре за тях. Противопоставящите се на тая идея са точно това, което ти каза. Лондонското сити и Уилям Гладстоун са тези, които се противопоставят много сериозно на идеята, докато Робърт Лау фактически е човекът, който се опитва да направи така, че Великобритания да се присъедини.
Великобритания е страна, която има британския суверен, който ние също много добре познаваме. Почти 8 грама е британският суверен - 7.99 грама. Той също трябва да се напасне към въпросния франков стандарт, защото не е едно и също нещо. Между британския суверен и еквивалента, който се изисква от американците - да създадат французите 25 франка, има буквално 0,8% разлика. Ето, пак да го изчислим. Ако е 6.45 грама са 20 франка делено на 4 по 5, за да изчислим 25 франка, това са 8.06 грама. Пък британският суверен е 7.99 грама. Това, което те трябва да направят, това е точно 0.8%. Въпросният Робърт Лау предлага, за да не се променя суверенът, когато тия суверени се прибират в монетния двор, за да се претопяват, да има 1% транзакционна такса, за да може с него да се балансират тези 0.8% разлика и дори едва ли не монетният двор на Великобритания да има 0.2% печалба, което изравнява стандартите, за да може един суверен да стане равен на 25 франка.
Борис Петров:
Тоест банкерското лоби за Bank of England си намира източник на печалба?
Крум Атанасов:
Точно, намира си източник на печалба от 0.2%, за да могат да бъдат изравнени стандартите. Но за тях, както и за американците е много голям проблем те да кажат, че си девалвират валутата. Много сериозен проблем е това нещо и че я променят. Той е и психологически, имиджов проблем, защото в ония времена... ти виждаш как един лев преминава към евро и каква психологическа травма е за хората фактът, че се променя самият стандарт. Там е било същото нещо. Ти можеш да го мръднеш с няколко сантиграма, но това е буквално да кажеш: в нашия суверен вече има по-малко злато, което го обезценява от психологическа гледна точка и от чисто имиджова гледна точка. Това нещо не е било добре също и за британците, не само за американците.
Като въпросният Лау се съветва с шефа на монетния двор, гуверньора на монетния двор в Великобритания, с разни икономисти и много сериозно започва да натиска, защото от всякъде има сигнали, че една обща валута би свършила много добра работа за търговия.
Борис Петров:
Знаеш ли нещо интересно? Сега ще ти кажа нещо, което може да не го знаеш. Знаеш кога се създава Bank of England? Със сигурност. Знаеш кога е Славната революция? Славната революция де факто слага нидерландския крал начало на Великобритания. Това е окупация. Великобритания е окупирана държава след 1688 година. Създава се Bank of England. Знаеш ли, че трима от първите шестима гуверньори на Bank of England са хугеноти, с френски произход? Френските фамилии доминират под една или друга форма не само като гуверньори. Френски и нидерландски фамилии доминират Bank of England не само като гуверньори. Като помощни гуверньори и други силни бюрократични позиции много дълго време след създаването на Bank of England. Това, което казваш ти, че в Лондон има раздвоение, едните казват, ами добре, давайте да влизаме - това са хората, които са тясно свързани и с Франция, и с Нидерландия, дошли след Славната революция. Другите, които казват: чакай, чакай, не искам да се занимавам, аз искам да си запазя суверенната валута, са тези, които аз наричам суверенисти, които са в Лондон отпреди Славната революция. Това са двете лобита в Лондон, които се борят помежду си често.
Крум Атанасов:
По моя информация, самото Лондон Сити е твърдо против цялото. Няма в Лондон някой. Самият Роберт Лау, преговарящият, намира ползи в това нещо, но в крайна сметка той е бил спрян от много по-сериозни финансови интереси. Ние точно това трябва да обясним в този момент.
Борис Петров:
Преди малко говорихме за Бенджи Ротшилд, който участва активно в проекта и го навигира.
Крум Атанасов:
Чисто икономически ние имаме една Аржентина, която купува непрекъснато стоки от Великобритания. Имаме една Индия, която пък продава непрекъснато стоки на Великобритания. Имаме една Австралия, която получава огромни кредити от Великобритания. Имаме една Америка, която търгува много усилено с цяло Европа. И цялото това нещо минава през британския суверен, но не под формата на злато, а под формата на bills of exchange, на стeрлингови сметки, на стърлинг билс, което означава, че това е една изключително ликвидна валута, защото има много търговски обмен, който минава през нея. Опасенията, че стойността на тази валута може да бъде намалена с влизането в този монетарен съюз, надделява в крайна сметка над всички ползи, които другата страна смята, че може да има като улесняване на търговията и пр. Целият обмен на Китай, Япония, Индия, Аржентина и други части от Латинска Америка минават буквално през стърлинга чрез тия сметки, чрез тия финансови инструменти, които британците вече тогава измислят, за да не се пренасят торби злато.
Борис Петров:
Тук е много важно, че след войната на Наполеон с Испания, Наполеон срива буквално в даден момент Испания, и британците, докато се водят съюзник на испанците, правят нещо много партньорско. Затова има поговорка, че най-лошото нещо е да виждаш британците като партньор. Те хващат и прибират колониите на испанците чрез инструмента, наречен държавен дълг, и основно чрез доминиращата фамилия в Лондон -Ротшилд. Спонсорират движението за деколонизиране на Южна Америка. Основно в Аржентина, както каза ти. Във Венецуела Симон Боливар също е силно спонсориран масово. И те, докато Испания воюва с Наполеон, и британците са съюзник и на испанците, те им свиват южноамериканските колони. Това се получава. И ти си на пълно прав, че в този момент във Великобритания търговията със сребро е гигантска, защото Южна Америка има много силни финансови лостове, изградени именно по този начин.
Крум Атанасов:
Не случайно резервите от злато на повечето от тези страни и до ден днешен седят във Великобритания.
Борис Петров:
Трябва да питаме Чавес и Мадуро какво още правят там.
Крум Атанасов:
Това е въпросът. Те първоначално, когато са им създавали валутите, която имало търговия, местните валути са били много нестабилни и те са пречили на търговията точно с Великобритания. Затова те биват вързани към стерлинга и като гаранция за тия движения, златните резерви на тия страни отиват във Великобритания, за да може Великобритания във всеки момент да купи или продаде от тяхното злато и да регулира нивата на валута.
Борис Петров:
Или съответно, както направи през 2018, да не им го даде.
Крум Атанасов:
Това е много добре. Ти може и да си против, но аз съм за. Защото, ако златото на една страна попадне в някого с авторитарни разбирания, нищо чудно то да попадне в неговия джоб, а за страната - нищо.
Борис Петров:
То зависи кой го определя чии разбирания са авторитарни. Аз, ако нямам интерес да ти го върна, винаги ще кажа, че ти си авторитарен.
Крум Атанасов:
Ако не е демократично, електорално избрано на едно правителство, то обикновено е авторитарно, или ако са манипулирани изборите. Но това е тема, която е различна от днес. С две думи, Великобритания, както и САЩ не влизат в този съюз. Нека да разгледаме какво става вътре в самия съюз, защото това е много интересно. Един от най-интересните примери е Италия. Италия влиза в него с един огромен бюджетен дефицит, невероятно голям.
Борис Петров:
По същия начин го прави и в Еврозоната през 1999.
Крум Атанасов:
По същия начин го прави и в Еврозоната през 1999. Една буквално неконвертируема хартиена италианска лира. Една война с Австрия, която не се движи много добре за Италия. И изтичане на злато от резервите на Италия. Към този момент Италия налага така нареченото Корсо форзосо (Corso forzoso). Корсо форзосо означава, че една хартиена италианска лира не е задължително да бъде равна на една златна италианска лира. Ние ги имаме тия пари, ама не можем да ги обменим за злато всеки един момент.
Борис Петров:
Това са си пари, вие си ги въртете помежду си, но като дойдете да ги дадете, ние няма да ви дадем това, което искате от нас.
Крум Атанасов:
Точно така. Това е въпросното Корсо форзосо.
Борис Петров:
Значи, когато видим между генезиса на европейското банкиране и знаем, че той е в италианските републики след разпадането на Римската империя, Венеция, Генуа, Флоренция, това са изцяло банкерски градове. Те са създадени изцяло от банкерски фамилии и се разрастват през Амстердам в Лондон. В Лондонското сити, между другото, една от основните улици се казва Ломбардия. Не е случайно защо е така. Между другото, има не малко италиански фамилии в Лондонското сити, които са там от векове и това не е случайно. Също важи и за Амстердам. Във всички финансови центрове на Европа може да намерите една италианска, а ако погледнем произхода, често не е точно италианска връзка, което е нормално в Италия поведението да бъде такова. Предположението е, че те са го измислили това нещо. На тяхната територия е измислено това нещо.
Крум Атанасов:
Италианците са големи хитреци до ден днешен. И тогава включително те с много охота влизат в този съюз, защото при тях положението е много зле. Те разчитат точно на този съюз, за да могат да си оправят нещата. И това точно така се случва. В същия момент, заради новите залежи на сребро в Америките, среброто започва да пада. Италианците с този огромен бюджетен дефицит, първото нещо, което правят е...
(Казахме, че всички сребърни монети са фиксирани до 6 франка на човек, обаче без кои монети - без 5 франка сребърни, които са равни на 5 златни франка. Тя не е токенна монета, тя си е реална монета.), е, че те започват да купуват евтино сребро, защото цената на среброто пада. Почват да произвеждат не 5 франка, ами 5 италиански сребърни лири. И тези пари започват да текат, главоломно евтини пари. Представи си го така: ти си един търговец, който има право във всеки един момент да отиде със сребро в Банка Д`италия и да каже: ето ви това сребро. Правя го на сребърни монети. То струва например 70 000 лири, обаче ти получаваш 100 000 сребърни лири, защото среброто е паднало. Срещу много малка комисиона. И ти като един търговец взимаш 100 000 сребърни лири, прекрачваш границата с Франция, почваш да правиш бизнес, или отиваш директно в банката и казваш: дайте ми златни френски франкове за тия 100 000 сребърни лири. Банката няма какво да каже. И започва това, което се нарича сеньораж. Сеньораж е разликата между реалната цена на метала и номиналната стойност на метала. Когато това нещо мине през търговски операции, защото те не са го правили директно да отиват в банката...
Борис Петров:
Сеньоражът води до арбитраж и почва...
Крум Атанасов:
Сеньоражът води до арбитраж, точно така. Италианците започват да бълват сребърни италиански лири, които са равни на франкове и съответно италианското сребро се превръща в по-скъпото френско злато. Когато французите осъзнават това, в началото го търпят. В 1874 г. Съюзът работи. Но го ограничават много сериозно това нещо. А пък в 1878 г. го спират. Защото цената на среброто вече пада драстично и това почва да представлява един много сериозен проблем за Банк дю Франс. Анализите в последствие показват, че Банк дю Франс е била като клирингова къща на италианския дълг в този момент. Французите се субсидирали здраво италианския дълг, което се случва и в днешна Европа - по-силните държави да субсидират по-задлъжнелите държави по един или друг начин. Има тази тенденция.
Борис Петров:
Значи системата на едни държави субсидира чужди финансисти. Традиционно. За Европа.
Крум Атанасов:
Хората биха си казали, че французите не са отрязали италианците и не са им казали да си гледат работата. Истината е, че французите са имали много хубав бизнес с цяла Европа. При изравняването на този стандарт, нека не забравяме, че среброто се обезценява и те текат, но тия пари не текат от италианското приятелство към френското приятелство. Те минават през търговски сделки. Това означава обмен.
Борис Петров:
Истината е, че един транснационален европейски финансов и корпоративен елит, докато има изгода, държи едни системи, които са наднационални. И той ги държи и ги поддържа, докато те работят за него. Когато спрат да работят за него, той ги разформирова.
Крум Атанасов:
Точно така. Само че дори това не е било толкова лесно. Французите не са могли толкова лесно да ги разформироват, защото за италианците през 1879 идва ново приятелство и то казва: ние отлагаме ратификацията на договореностите от предишното приятелство с 1878 година и можем да си изтеглим от обращение сребърните пари. А те, като ги изтеглят от обращение, означава буквално да ги вземат и французите нищо да не получат за тях, защото те ги изтеглят от обращение. А към тоя момент 90% от италианските сребърни пари са били в Банк дю Франс. Французите са държали 90% от италианските сребърни пари. В крайна сметка французите са в много тежко положение в този момент.
Борис Петров:
Истината е, че трябва да погледнеш, че Банк дю Франс не е френска. Италианската банка не е италианска. Bank of England не е английска. И нито една от централните банки не е местна в този момент. Тя е картел от местни финансови институции, от неместни, от големи финансови институции. И като забележиш кой седи зад всяка централна банка, независимо дали Банк дю Франс, Bank of England или Bank of Italy, или както там ги казваш, Банко Д`Италия, или както искаш да ги кръстиш. Като погледнеш отзад - кой се следи за тях - ще забележиш много сходни имена. Ама много сходни, повярвай ми.
Крум Атанасов:
Все приятели и роднини.
Борис Петров:
Започва поредна серия на сериала "Приятели".
Крум Атанасов:
Въпросът е, че в крайна сметка се разбират и французите задържат тия сребърни франкове, докато италианците имат възможността да ги изкупят обратно, като те ги изкупуват няколко години по-късно. Французите ги задържат за известен период от време, което търпи някакви загуби, но е пак някакъв компромисен вариант, за да може да се запази алиансът.
От тук нататък е много интересно какво става с Австрия. Тя губи войната от Прусия по това време и съответно тя е икономически много слаба от германоезичните центрове и тя няма много голям избор, освен да се прехвърли към французите. Само че икономиката е много слаба -австрийският хартиен шилинг не струва много, австрийските пари са с 40% по-евтини, отколкото златното им съдържание. С две думи, това е много голям риск за въпросните силни страни към този момент - Франция, Белгия, Швейцария, Италия. Австрийците са по-зле заради тази война, отколкото са италианците. Те не ги приемат буквално в този съюз. Така че австрийците правят собствени златни монети, французите правят с тях отделен договор и казват: ОК, съгласни сме, вашите златни монети, без сребърните, а златните ви монети да бъдат конвертируеми във Франция, но за сребърните не сме. Те имат отделна уговорка с Франция, поради слабата си економика. Това са модерните препечатки на 8 флорина. Те са 8 флорина, 4 флорина. Това са модерните препечатки, инвестиционните, но те се изглеждали по този начин. Ще намеря да видиш и историческите, които в момента ги нямаме. Те са от 1870-та вече до 91-а сечени - историческите, които са франков стандарт 6.45 грама и съвпадат с френските монети.
Борис Петров:
Преди малко говорихме за италианските банкови интереси, т.е. тръгналите от Италия банкови интереси. Сега, като каза Австрия, започваме да навързваме една друга фамилия с 5 клона в Европа. Предполагам се сещаш коя е. С Виена, Лондон, Париж, Неапол. До сега само Виена липсваше в уравнението и ти току-що го добави.
Крум Атанасов:
Към този момент Австрия вече започва да заминава като империя. Тая 600-700 годишна империя започва да поприключва.
Борис Петров:
Но пък империята на тези, които си говорим, тепърва започва да изгрява.
Крум Атанасов:
Да, империята на тези, които си говорим, тепърва започва да изгрява. И до това ще стигнем.
Кое реално погледнато прави Латинския монетарен съюз нетолкова успешен? Всъщност е загубата на Франция срещу Прусия. Французите губят от прусите войната, при което Франция плаща огромни репарации на Прусия. Германия успява да се обедини. Всички германски провинции след тази френско-пруска война се обединяват и с парите на Франция, които Франция изплаща като репарации на Германия вече, Германия създава свой златен стандарт, който е изцяло златен, а не биметален. И фактически тук се появява един четвърти финансов център, който става много силен в един момент. Първо имаме Лондон, след това имаме франка, след това имаме Америка, която се заражда като финансов център - вече не е много силна, но достатъчно силна, за да може да бъде считана да отделен финансов център, както и немската марка.
Борис Петров:
Или Франкфурт. Това е също 5 от 5 - Лондон, Париж, Неапол, Виена, Франкфурт. Затворихме кръга.
Крум Атанасов:
Имаме вече четири финансови центъра след 1870 година, което реално не дава възможността на франка да чака толкова много да придобие сила, колкото му се е искало в самото начало, и тая сила да се върти около Париж. Просто разединението в Европа и битките там, а и между другото много интересен е и примерът какво правят страни като България. Страни като България, Румъния, Гърция, Сърбия и Испания буквално копират франковия стандарт. Те са можели да избират немския стандарт, можели са да изберат руския стандарт, но специално в България сме имали влияние от Русия, от Германия, от Франция. Към този момент България е по-франкофонски настроена. И съответно ние избираме точно затова и българските пари. Например Фердинанд. Ако ги погледнем, те си изглеждат като френски монети, защото са сечени във Франция.
Борис Петров:
Ние сме като това, както е модерно да се нарича при случая на Канада, неасоцииран член.
Крум Атанасов:
Неасоцииран член, да, точно. Ние сме неасоцииран член, но фактически тези пет страни - България, Сърбия, Румъния, Гърция, Испания буквално правят същия стандарт монети, без да са част от Съюза.
Борис Петров:
Между другото, и Гърция прави същото нещо, което направи преди 10 години в Евросъюза, малко по-късно. Гърция в Латинския съюз прави точно същото нещо, което прави в Еврозоната преди 10 години.
Крум Атанасов:
Така че това е причината за прекратяването на неуспешния опит за тоя Съюз. Просто вече имам други, много по-силни финансови центрове, при което английският суверен губи своята сила едва 20-те години на следващия век, американският долар става световна валута и се засилва страшно много, Германия става основна сила в Европа и измества постепенно до събитията от Първата световна война (знаем много добре как Германия се засилва) и измества постепенно като финансов център в края на предходния век Париж без никакъв проблем. Така че краят на LMU е не само неработещият биметален стандарт, а и наличието на още сериозни финансови центрове.
Борис Петров:
Обикновено, когато нещо не работи, се търси външен враг. За да обясним защо не работи, винаги ще кажем, че германците, руснаците, американците, британците или човек от другите е виновен затова че ние сме съшили нещо с бели конци, което не работи или по-скоро работи, но само за много малка част от обществото. И когато то тръгне да се чупи, въпреки че то се е счупило още при действията на Италия, действията на Гърция в рамките на Латинския съюз също започват да ги чупят. Още от началото, в първите десетилетия, започват едни действия по наместването, опити за замазване на ситуацията, което показва, че съюзът въобще никога не е работил. Просто е бил крепен, докато е бил изгоден за тези кръгове, за които си говорим отгоре. И когато вече картелът отгоре се е разпаднал или просто този съюз не е бил изгоден за този картел, се изхвърля в кофата. Американците, германците, руснаците или някой друг им е виновен. И продължаваме нататък. Разформироваме го и продължаваме нататък.
Крум Атанасов:
Не съм много съгласен с това. Според мен по-скоро влиянието на Франция отслабва заради загубата от Прусия. Франция вече няма тази тежест и тя губи една война, отслабва финансово. Преди това забравихме да кажем, че колкото и Великобритания да е държала цялата международна търговия, застраховките, всичките тия sterling bills и bills of exchange, които е използвала, кредитните линии и така нататък, които са правили стерлинга толкова суверена толкова ликвидна и предпочитана валута и установена, французите са имали нещо друго и то е било спестителите. Французите са имали на глава от населението колосални спестявания, те са били и невероятни инвеститори в чужбина, което означава, че бидейки големи инвеститори, голяма част от дълговете на чужди страни и платформата на облигации са били във французите. Така че французите са имали просто друга финансова сила, различна от тази на великобританците. Но много намаляват тези спестявания по време на тази френско-пруска война и частният френски инвеститор по света, който преди това е бил в пъти повече от следващите няколко - французите са имали колосални инвестиции в чужбина навсякъде, абсолютно навсякъде, и в САЩ, и в Латинска Америка, и в Европа, в други страни - отслабва тази сила като финансов център, защото тези спестявания заради войната се изпаряват. Аз отчитам като най-голяма част от това, че ЛМС отслабва, е фактът, че Франция губи войната и точно с парите на Франция се появява друг финансов център в непосредствена близост, който дори за няколко години, седемдесетте години след войната е бил, за няколко години дори немците са били във финансово отношение по-силни от англичаните. Така че има различен поглед върху това...
Борис Петров:
Винаги е комплексно, не е една причина. Този, който търси една причина, това е много плитко и базово обяснение. Обикновено заради едно голямо събитие трябва да има комплекс от други събития - и вътрешни, и външни, за да се случат. И според мен, ти за да загубиш външно войната, трябва да започнеш да отслабваш вътрешно. Имено Латинският съюз чрез перипетиите с Италия, гръцката дългова криза и какво ли още не в последствие, гръцката дългова криза малко по-късно, но има сблъсък и между Франция и Белгия вътре в Съюза. Той започва да отслабва малко след като е създаден. Т.е. той си показва, че куцо е създаден. Точно както в Еврозоната, създадена през 1999 г., в 2014 г. Марио Драги казва, че трябва да правим whatever it takes, за да я спасяваме. Чакай, бе, това е на 15 години! Как ще го спасяваш? За 15 години преживява една каскада от кризи. И ти ще правиш whatever it takes, за да го спасяваш. Т.е. каквото е да ни струва? Ясно е, че това е една идея, която в Европа просто не работи. Ако не я забравим и не я оставим в миналото, и всички троцкистки и други видове банкерски, социалистически и подобни забежки, ако не ги изхвърлим, ще стигнем пак до същия край. Той ще свърши само след няколко години. Като Латинския съюз.
Крум Атанасов:
Това, което съм видял от историята на парите, е, че нито една финансова система не приключва, преди да приключи социално-политическата система. Следователно, ако социално-политическата система е здрава, ти можеш да я държиш, всякакви финансови инструменти можеш да си измислиш. Тук ще печатаме пари, а пък ще печатаме пари, пък трежърито ще ги изкупува тия облигации, ще слагат тавани на лихвите, еди-какво си... Можеш да крепиш системата много дълго време.
Но дойдат ли войни, започнат ли раздирания, ако една финансова система действително не е честна, тя няма как да остане. Първо имаме разпад на социално-политическите отношения в страната заради военни конфликти и след това имаме разпад на финансовата система.
Борис Петров:
Аз мисля, че е обратното. Първо финансовата система деградира социалните и политическите отношения в държавата и накрая виждаме разпада. Аз не претендирам да съм историк. В момента наблюдаваме точно това - разпад на глобалната финансова система, която изградихме след 1971 година и в последствие виждаме социалните и политическите трусове, които се случват на фона на нейния разпад. Защото след 2008 година тази система се разпада. Ако някой ми каже, че имаме нещо работещо след 2008 година, това е фантасмагория. Нямаме работеща финансова система. Имаме система, която ти си съшива с количествени улеснения, печатане на пари, сваляне на негативни лихви, нулеви лихви, whatever it takes на Драги и какви ли не други истории, които показват единствено, че системата не работи.
Крум Атанасов:
Тя за момента работи. Въпросът е, че това, което работи, е много лимитирано.
Борис Петров:
Не работи за базата. Това имах предвид.Не работи за мнозинството.
Крум Атанасов:
Не работи за средната класа. В момента стана така, че има много бедни и много богати. Средна класа не виждам. За мен това е най-големият проблем за тази система. Защото тези пари не стигат до хората, те стигат до големите финансови играчи на пазарите и затова имаме няколко трилионери, не виждам средна класа, която има особено в така наречения западен свят - нито в САЩ, нито в Европа. За мен от тази гледна точка не работи. А липсата на средна класа винаги води до поляризация - или крайно ляво, или крайно дясно, което за мен не е окей. Така че аз съм съгласен, че системата, в крайна сметка един път свършва. Много хора казват: цял живот все повтаряме едно и също, пък то не се случва. Да, то се случва само веднъж. Но според мен войните са крайният модел, който показва дали една система работи, или не работи, защото исторически виждаме как и други системи са приключвали основно заради военни конфликти.
Борис Петров:
Аз смятам, че военният конфликт е синдром, а не е причината. Именно деградацията на вътрешната финансова система често води до военен конфликт и след това на конфликта се приписва сривът. Но да говорим за друго.
Крум Атанасов:
Това, което казваш, го има, но от друга гледна точка, колкото по-обединена е Европа, толкова по-малък е шансът пак да се избием. Защото в миналия век знаеш какво е било - те са се трепали всеки с всеки буквално през две-три години.
Борис Петров:
Ние се избихме именно заради хората, които създадоха еврото, и създават тези финансови системи. Това, че ползваме една валута, няма да ни спре да се избием.
Крум Атанасов:
Това не е единственият съюз. Има редица други съюзи, в които се влиза, за да може да имаш повече разговори и по-малко стрелба Знаеш кои организации са създадени след Втората световна война точно за да ги няма тия работи, а да има разговор на масата. Но това вече е тема, доста различна от настоящата.
Борис Петров:
Искаш ли да анонсираш следващата тема, ако си приключил с тази?
Крум Атанасов:
Предлагам ти следващия път да говорим точно за този момент в американската история, който споменахме. По-скоро да се изнесем от Европа и да отидем в САЩ, за да говорим точно за този момент на обществения спор какво точно се парите и защо едната страна в тези години, точно когато се е формирал Съюзът, е смятала, че притокът на ново злато ще направи среброто по-ценно, а другата страна е смятала, че биметализмът не е стабилен. Да обсъдим точно този спор и това как Америка изоставя среброто и влиза в златото, защото това има много общо и с бъдещето на среброто от там нататък, как то излиза от монетарната си функция и влиза по-скоро в индустриалната си функция.
Борис Петров:
Добре, съгласен съм. Щях да ти предлагам да разгледаме историята на LBMA, но ще оставим за по-нататък. Британската история може да оставим за по-нататък, защото темата влезе ли във Великобритания, ще трябва да направим 20 епизода сигурно само за Великобритания.
Дай да се въртим около Великобритания, да оградим Великобритания и после ще влезем в нея. Съгласен съм с теб, с теб ще се разберем кога ще направим следващия епизод. Първо, отново трябва да ти благодаря много за стойностното съдържание. Много се радваме на подобно съдържание. Такова съдържание в България няма. Просто няма. И това може да го кажем с огромна доза увереност. Такова съдържание в България няма. Такива дискусии няма, макар и с Крум не винаги да сме на едно мнение. Големият бонус е, че ще чуете две позиции относно едно събитие.
Освен това, не трябва да забравяте, че Крум продава злато и сребро, както и различни други ценни метали. И да му се обадите, ако искате да си купите с промокод Крум1, да не го пропуснете това нещо. Ако сте решили, че искате да си купите, имайте го предвид. Връзка ще откриете в описанието на видеото.
Всичко, което говорихме тук с Крум, отново не е съвет за покупка или продажба на каквито и да било активи. Миналото представяне на цените на активите не ви гарантира бъдеща възвращаемост и винаги трябва да правите собствен анализ, преди да купите каквото и да било.
И за десерт, Круме, благодаря за много качествения разговор, много интересен разговор за мене. Чакам с нетърпение следващия епизод, в който ще поговорим с теб.
Крум Атанасов:
Радвам се, че е полезно, Бори.
Цялото интервю може да видите и в канала на Инвестограф.
