На 23 септември 2026 г. Крум Атанасов гостува в ефира на „Евронюз България“, където коментира предстоящата към момента на интервюто среща между Доналд Тръмп и Ши Цзинпин, търговските отношения между САЩ и Китай и отражението им върху пазарите. В разговора той анализира и ролята на Китай на пазара на златото, промените в китайското търсене и тенденцията държави да прибират своите златни резерви от САЩ обратно в Европа.
Водещ:
Телевизията е "Евронюз България" България. Това са минутите за икономика. Тази вечер ще поговорим за няколко важни теми.
Ще поговорим за американския президент Доналд Тръмп и неговата среща със Ши Цзинпин. Ще поговорим за това какво значение може да носи тази среща за пазарите. Ще обърнем малко внимание и на златото.
И като говорим за злато, няма как да не говорим все повече и повече за Азия и колко динамиката в цената на златото се определя от търсенето в Китай и в Азия. Отговорите на тези въпроси ще потърсим от Крум Атанасов, когато приветстваме. Здравейте!
За мен лично това е най-важната ни тема тази седмица. Двете най-големи икономики в света, лидерите им ще се срещат. Какво значение има тази среща всъщност?
Какво означава срещата Тръмп – Ши за световните пазари?
Крум Атанасов:
Първо да започнем от това къде се срещат. Срещата ще бъде във въздушната авиобаза Андрюс, която се счита за изключително голяма чест. Америка иска нещо в случая. Тя е искащата страна повече, отколкото Китай. На дипломатически език казано, в подобна база не се посреща кой да е.
Затова Ши е единственият, който би бил посрещнат в тази база. С това трябва да започнем - че Америка иска. Там се обсъждат много въпроси.
Първото е примирието, което сега изтича. Говорим за търговското примирие, което изтича някъде около ноември месец. Не мога да кажа сигурно кой ноември, но около ноември месец изтича. Как ще бъде прекратено то и продължено най-вече. Говори се за стокообмен на 30 милиарда допълнителни, некритични стоки между двете страни. Това е една от основните цели на срещата. Друга е AI, който все повече напредва. Там пък става въпрос за координация на агенциите между САЩ и Китай в случай на инциденти с AI, които могат да застрашават националната сигурност. С две думи, да има достатъчно добра комуникация между двете държави, за да може, ако има такива инциденти, да не бъдат приети, да не бъдат сметнати за враждебни от другата страна. Това е неизменна тема на разговор.
Кво друго имаме? Редките метали, разбира се. Нещо, което САЩ иска много. Китай знаят, че могат да използват като техен коз. Така че редките метали са част от играта задължително.
Водещ:
Възможно ли обаче Китай и Ши Дзинпин да се възползват от това желание за диалог, за да могат да поставят един друг акцент в тази среща? Знаем, че обект на спорове и на полемика е износът на високотехнологични чипове. Това е хардуерът, нужен за изкуствен интелект от Щатите към Китай. Нещо, което среща пречки и може би Китай иска да има по-голям достъп до такива високотехнологични компоненти. Знам, че не е много в темата на нашия разговор, но възможно ли, както вие казахте, че в момента американската страна е тази, която иска и тази, която отдава чест, да бъде използвано това като един удобен прозорец от страна на Китай, за да може да получи повече?
Козовете в преговорите
Крум Атанасов:
Там играта е много проста. Китайците искат чипове, американците искат права на хората в Тайван, което е червената граница за Китай. Те са поставили такава червена граница с правата. "Ние не си падаме много по вашите права." Американците им казват: "Ние не си падаме много по това, вие да имате чипове. Общо взето критичната точка, която може да бутне цялата кола при тази среща, е точно чиповете и правата на хората в Тайван.
Ние знаем, че Америка въобще не се интересува от правата на хората в Тайван, или поне Америка на Тръмп, но това е козът, който се използва, за да може да се води този диалог за чиповете по някакъв начин. Така че, ако очакваме да има някакъв разрив в отношенията към сегашния, текущия момент, то това би било точно Тайван и споровете около чиповете и правата на хората. Но има и различни други моменти. В момента, точно преди срещата, китайците поставиха допълнителни условия за износа на химикали и лекарства към САЩ, Канада и Мексико, което означава, че те се подготвят с един ход напред, като казват: "Хоп, точно преди срещата затрудняваме износа на химикали към тази част на света, за да можем да ги използваме като част от преговорите". Защото знаем, че Китай е най-големият производител на лекарства на света и то значително голямо. Може да не е най-големият изобретател на лекарства, но е най-големият производител на лекарства.
Това са тематиките. Кво можем да очакваме? Според мен всичко зависи от това, че Тръмп ще иска да има добър резултат заради предстоящите избори през ноември. Той ще иска да се похвали, че е постигнал определени договорености с Китай, които не са могли да бъдат договорени предварително.
Това смятам като цяло за тази среща.
Водещ:
Когато говорим за златото, трябва ли все повече да говорим за Азия, за Източна Азия и, разбира се, да говорим повече за Китай? Как се промени всъщност стратегията на Китай? Продължава ли Китай да трупа на държавно ниво злато, дори и по не толкова прозрачни начини? И как се промениха китайците и тяхната отношение, например към имотите спрямо златото?
Китай продължава да трупа злато – официално и неофициално
Крум Атанасов:
И официално, и неофициално Китай продължава да трупа злато. Но нека не забравяме, че то е много малък процент, много нисък процент от общия им резерв. Освен официалния резерв, те имат и други сметки, като сейф сметката например, в която също има злато, но не е ясно точно колко е. Самия World Gold Council, кйето се занимава с този тип отчетна дейност за златото, получава информация от Китай, дотолкова, доколкото те имат, трупат злато по официални канали, но няма информация по неофициални канали. Така че там не можем да кажем колко са. Официално те имат около 2300 тона, което дори е абсурдно да смятаме и точно като процент, защото буквално преди две седмици бяха 6% от общия им резерв. В момента са 8% поради простата причина, че голяма част от държавните ценни книжа губят стойност и дори да не се е увеличило значително златото, то поскъпва, увеличава се като част от портфейла на резерва, защото други неща спадат като стойност. Както и обезценката на някои валути с прямо долара.
Така че преди две седмици беше 6%, сега към 8% гледах, че в момента резервът е 8%, преизчислен наново, към новите цени на златото, на облигациите и на валутите, които се намират в този резерв. Но като цяло е малко, 6-8% е нищо. За сравнение със Запада, където държави като Германия, Франция, Италия, като САЩ, като МВФ държат резервите си между 50-60-70% до 75% в Германия в не друга, а в злато.
Китайският пазар ограничава спекулацията със злато
Китайският пазар урегулира спекулата, която видяхме в началото на 2025-2026. Стана регламентиран пазарът. Вече не позволява този левърдидж, който доведе до бесен скок на златото и среброто и след това спад март-април-месец, който видяхме.
Повече се преориентират хората отново към физическото злато, а не толкова към финансовите пазари; причината за това надуване беше спадът в имотния пазар през 2025, китайският имотен пазар за пръв път прави такъв драстичен спад. Там излязоха доста пари и те бяха вкарани в борсите с благородни метали, които са много нерегулирани. Ритейл инвеститорът въобще не реагира като професионалния инвеститор. При него е една бясна спекула, без разбиране на фундамента на метала, което доведе до бурните ръстове и след това паника и срив. Това се разля по по останалите пазари. Колкото и китайската борса да не е бенчмарк борса, през 2025 - началото на 2026 тя стана такава.
Тя беше двигателят на златото, но в момента отново не е. Те се опитват да натрупат достатъчно големи обеми на китайската бърса, за да може тя тенденциозно и за в бъдеще да бъде бенчмарк борса, но към този момент все още не е. Цената на златото на световни нива най-много зависи от Лондон и Ню Йорк, а не толкова от Пекин.
Водещ:
Отиваме към края на нашия разговор. Искам да обсъдим две теми. По-рано през този месец четохме в медиите, че Мунди, който е най-големият мениджър на активи в Европа, е трупал злато по време на спада. Дори се говори за някакви очаквани цени до края на годината от 5000 долара за тройунция. Знам, че не обичаме да правим прогнози в нашето предаване, но въпреки това може ли да поговорим малко за тези стойности?
И да обърнем внимание на нещо друго. Нидерландската централна банка е върнала над 80 тона злато от Щатите и Канада на стария континент, по-конкретно във Великобритания. Наблюдаваме ли един интересен момент в света, когато държавите решават да държат своето злато по-близко до себе си, или може би просто избират по-ликвидни дестинации, каквато например е Лондон за съхранение и държане на злато?
Защо европейските държави прибират златото си?
Крум Атанасов:
В случая няма връзка с ликвидността. В случая по-скоро става въпрос за това, че голяма част от партньорите на САЩ вече не чакат Тръмп да си тръгне. Тяхната позиция не е, че ако Тръмп си тръгне, всичко ще е както преди. Те виждат, че политиката на САЩ ще остане до голяма степен изолационистична, и може да продължава да се разширява пространството между Западна Европа и САЩ. Не очакват този популизъм да приключи с втория мандат на Тръмп, а очакват да остане независимо от Тръмп, независимо че МАГА изчезва като движение в момента и няма вече тая сила и инерция, която имаше. Практически МАГА я няма. Но Европа очаква да има едно трайно разединение със САЩ.
Затова виждаме, че различните партньори на САЩ навсякъде по света търсят нови търговски контакти, въоръжават се, защото не могат да разчитат на САЩ дългосрочно. Не че толкова много са се приближили към Пекин и Китай, и Ши. Никой в Западния свят не вярва на Китай достатъчно много, но всеки търси алтернативата и обикновено това дори е в полза на тези страни, защото те стават по-независими с новите оръжия, които имат, по-независими с диверсифицирани търговски контакти и по-независими от гледна точка дори на финанси, изтегляйки златото си.
Така че това е нещо абсолютно нормално като позиция от страна на Нидерландия в момента - да изтегли злато. Тя не е нито първата страна, която го прави, и няма да бъде и последната, която го прави. И изтеглянето на златото от САЩ е тенденция, която ще продължи и в други страни.
Водещ:
Тук слагаме точка на нашия разговор. Благодаря за прекрасния обзор и анализ, който направихме. Надявам се отново да правим такива в ефира на нашето предаване. При нас беше Крум Атанасов, а вие останете с програмата на Евронюз България.
Гледайте видеото и в YouTube канала на igold.
