Как се стига до избора на златото за основа на американската парична система и как участва среброто в този процес? В разговор с Борис Петров в подкаста „Инвестограф“ Крум Атанасов от igold очертава развитието на паричната система на САЩ от 1792 до 1900 г., като посочва икономическите и политическите интереси зад вековния спор между двата метала.
Борис Петров:
Здравейте, инвеститори, и добре дошли в поредния епизод на Инвестограф с Крум Атанасов от igold. Вече с него преминахме, както знаете от последната ни тема, през злато, банки и власт относно Латинския монетарен съюз. Преминахме историческата тема, за да проследим историята на парите и вътрешнодържавните и междуфинансови битки, свързани с парите.
Разбира се, преди да започнем, трябва да ви кажа, че всичко, което говорим тук с Крум, има само информационни и обучителни цели. Не е съвет за покупка или продажба на каквито да било активи, миналото представяне на активите не ви гарантира бъдещо представяне и винаги трябва да направите свой собствен анализ, преди да купите какъвто и да е актив на пазара. Освен това, трябва да ви напомня, че като звъннете на Крум с промокод Krum1, той изскача с отстъпките. Така че не забравяйте този код и позвънете или пишете.
Здрасти, Крум, и благодаря много, че си се подготвил за една много интересна тема. Поредната много интересна тема за днес.
Анонсирай малко повече какво ще си говорим днес с теб.
Крум Атанасов:
А какво правим, Боре, с теб първо, преди да започнем да си говорим по темите? На коя тема винаги си говорим?
Борис Петров:
А, да, всъщност най-важната тема. Важно е да ни кажеш как върви пазарът на злото в момента в България, какво се случва, покупки, продажби, има ли еуфория?
Крум Атанасов:
Раздвижи се доста сериозно и особено покрай спадовете. В момента сме в така наречения шеговито от мен "кенгурумаркет" - нагоре-надолу. Не е "булмаркет", не е "беърмаркет", а е кенгурумаркет, т.е. подскача нагоре-надолу по 2-3%. Така че в момента при спадовете имаше колосално търсене, много сериозно търсене.
Не го наричам паника. Много хора дебнеха възможността да изпаднат добри цени и при спадовете взимаха доста големи количества. Другата причина беше очаквания на някакви катаклизми, промени след междинните избори в САЩ. Особено имаше големи инвеститори, които купуваха точно заради това, че очакват някакъв тип катаклизъм в следващите месеци.
Както знаем, междинните избори минаха, но реално новият Конгрес встъпва в длъжност на 3 януари, което означава, че има два месеца, в които Тръмп може да направи доста неща, които са крайни, като за последно, защото след това ще бъде блокиран на много места. Има възможности за всякакъв тип катаклизми - както вътрешни, така и международни, геополитически, както и засилване на конфликта в Иран в последния момент, дори не е изключена и инвазия в Куба. Така че има какво да може да се случи.
Борис Петров:
Аз мисля, че в миналото, когато президентите на САЩ са губили Конгреса, не ги е спирало никога да правят каквото си искат по света. Буш, Обама и други са управлявали при опозиционен Конгрес и са отворили една камара войни.
Крум Атанасов:
Така е, но за разлика от всичко, което се е случило преди, в момента има доста възможности за импийчмънт не само на Тръмп, но и на членове от правителството. Много неща са се случили извън тънката граница на регламента на закона. Тук не говорим, че се премахват и всякакъв тип checks and balances, а за криминални престъпления, които са извършени от редица от висшите членове на това правителство. Можем да говорим по-скоро за поредица от импийчмънти. Демократите казаха, че стартират с импийчмънт не на президента директно, но по-скоро към членове на правителството.
Там може да има някакъв тип разследване. Не е само Хегсет. Хегсет е може би един от най-очевидните, но той има доста нарушения, както и от хора, които не са избрани - като Къшнър и Уиткоф, които преговарят с Русия, и се видя, че са направили доста неща. И при Марко Рубио има нарушения, и при Джей Ди Ванс също. Има неща, при които доста хора, сенатори включително, могат да подлежат на някакъв импийчмънт. Но това не е толкова важно.
В случая говорим по-скоро за това, че действително една част от деманда (търсенето) на злато беше заради това, че се очаква някакъв тип calamities (бедствия). Нещо, което да е по-бурно в следващите два месеца. Дали то ще случи, или не, няма значение, но това си бяха причини за покупки на физическо инвестиционно злато в България. И то при по-големи инвеститори. Това е моето наблюдение. Хора, които купуват не една-две монетки, но купуват килограми.
Това е за пазара. Имаме сериозно раздвижване. Последните пъти, като си говорим, все ти казвам, че е спокойно, но сега не е спокойно. В момента има доста работа. Дори в момента, видяхме, че веднага след изборите не само американските акции скочиха, но и златото скочи. Причините обаче са различни. Американските акции скачат, защото очакват, че политиките на Тръмп по митата и съответно икономическата война с Канада ще приключат. И затова американските акции се покачват, но златото пък се качва от друга гледна точка - като предпазна мярка спрямо всички сътресения, които е възможно да се случат в следващите два месеца. Но въпреки това си има търсене и в момента. Не е като да скочи 3% и хората да спрат да купуват, а напротив - очакванията са, че има накъде да върви точно заради тези неща и то е нагоре.
Борис Петров:
Добре, това е много интересно раздвижване на пазара на физическо злато, което ще проследим с теб и в бъдеще, защото особено с навлизането в силния сезонен период на златото, който е около празниците, като започнем от декември до Китайската нова година, има много силен период на златото, където има и индийски празници и т.н. Ти ще ни държиш в течение за това какво се случва на българския пазар, което е най-важното за българския инвеститор.
Крум Атанасов:
В момента раздвижването е факт и то сериозен факт.
Борис Петров:
Добре, кажи повече по темата, която предложи и подготви за днешната историческа част на нашето видео.
Крум Атанасов:
Тя е свързана с миналия епизод, който направихме с теб - за Латинския монетарен съюз (ЛМС). За хората, които не са гледали предния епизод, а ще гледат само този, за тях може да направим едно въведение. Това, което говорихме - че ЛМС е искал да включи САЩ и Великобритания в себе си. Това е било една от целите и те са били на масата за преговори. САЩ имат редица причини, които изтъкват в крайна сметка, за да не влязат в тоя съюз. Но една от причините е точно вътрешният спор. По същото време, 1865, когато в Париж се подписва споразумението за ЛМС, в същите декади горе-долу в Америка има вътрешен спор за това що са то парите. Има две страни - едната подкрепя твърдо златния стандарт, другата подкрепя твърдо биметалния стандарт, като биметален под формата на ясно дефинирано съотношение 16 към 1 в Щатите злато към сребро, т.е. 16 унции сребро да бъдат равни на 1 унция чисто злато.
Така че в Америка в този момент вече започва да надделява позицията за златния стандарт и надделявайки, те не влизат в ЛМС, който се върти около концепцията на Франция за 15,5 злато-сребро за твърд биметален стандарт, който върши много хубава работа на Франция, но вече започва да губи смисъл за САЩ.
Това, което ще направим с теб, е да проследим един буквално 108-годишен период от време, който е от 1792 г., когато Вашингтон реално подписва закона за монетосеченето в САЩ и създава първия американски монетен двор, до 1900 г., когато имаме вече чист златен стандарт. Да видим какво се случва в този период от време и защо и какъв е толкова голям спор за парите, и какво всъщност е американският спор за парите, така наречения американски спор за парите, защото той има дълбоки корени в миналото и в настоящето. Той е и много свързан с днешни времена. Ще видим къде се връзките. Хората ще разберат също така защо аз не харесвам среброто, защото това мое нехаресване среброто има някакви корени и тия корени са в историята, защото аз поддържам едната от двете позиции, тя е за твърдо златен стандарт.
Борис Петров:
Както винаги, аз ще поддържам другата.
Крум Атанасов:
Силно възможно е, да. Ще обясним какви са процесите, какво точно се е случило и какви са били двете гледни точки, от къде се идвали те и защо едната е успяла да доминира, а другата не е.
Борис Петров:
Добре, хайде отпреди историята, още от началото. Вашингтон?
Крум Атанасов:
Започваме с Вашингтон. В 1792 г. Джордж Вашингтон подписва закона за първото монетосечене, като това е един от редките случаи, в които Хамилтън и Джеферсън са на едно и също мнение, защото те са политици, които са с тотално различни разбирания.
Единият е франкофон, другият - англофон. Общо заето са съгласни с този закон и те са на едно и също мнение, като Хамилтън е основно човекът, който изгражда закона. Той е този, който го пише, той е този, който го съставя, той поставя основата му. Те се издават така наречения чист биметален свободен стандарт. Какво означава свободен биметален стандарт? Че монетосеченето е свободно. Ти отиваш с твоето злато или сребро под формата на метал в монетния двор, изсипваш го и държавата е задължена да ти отсече монети - сребърни или златни долари. Това е т.нар. free coinage - колкото и торбе злато или сребро да им изсипеш, те са задължени да ти ги обърнат в чисто злато и сребро. Тук няма никакви ограничения и държавата не може да те ограничи по никакъв начин. Относно съотношението, първият т.нар. стандартен американски долар (те го наричат стандартен, защото преди това всички щати са секли някакви различни монети): сребърният долар е 371,25 грейнс. Това е мерната единица в САЩ, преди да дойде стотният стандарт, който фактически се въвежда през 1792 г. Десетичната система влиза точно 1792 г. Един сребърен долар е бил 371,25 грейнс, което е 24,057 гр. чисто сребро. Златният долар е бил 24,75, което е 1,604 грама, т.е. 24,75 грейнс (зърна) злато на 1,604 грама - толкова е бил един долар.
И те са стартирали в съотношение 15:1, което е било дефинирано в закона. 15 части сребро са били равни на една част злато . Другото, което е било вкарано задължително като закон, е било пробите - 916.67, което е почти 917 проба за златото, или 22 карата, както ние обичаме да го наричаме. И за среброто то е било 89.24, това означава 89,24% сребро към останалите примеси. Тези числа не са направени случайно, а така, че да изравняват единиците. Като сложиш 15 сребърни долара, 15 части сребро да са равни точно на една част злато.
Тези проби са били дефинирани по испанския стандарт, тогава испанците са имали такъв стандарт и техните монети са били едни от най-разпространените в Щатите. Така че те са приели испанския стандарт, който е работил. Това много е помогнало.
Борис Петров:
Звучи логично, като имаме предвид, че по-голямата част от Америките тогава са били испански колонии.
Крум Атанасов:
По-голямата част определено не е... Южната част е била до голяма степен.
Борис Петров:
Латинска Америка.
Крум Атанасов:
Но е имало много стабилно френско-английско влияние също. Но Хамилтън дефинира пет позиции, които са много важни за онези времена. За нас това са само някакви параметри, но за тях това е имало друго значение, защото имало съвсем други спорове исторически в това време. В Америка са циркулирали освен местните валути, които са секли отделни щати, също и страшно много гвинеи, страшно много песети, суверени, хартиени пари и е била пълна каша. Ти имаш пари от цял свят, които са както златни, сребърни, медни, така и хартиени. Това е било изключително трудно за уравновесяване, обмен и търговия.
На тях им е трябвал един стандарт како долара, който да уравновеси всичко. Америка не е била тази ясна държава, която е в момента, а е била нещо зараждащо се. Там се функционирали не само различни европейски интереси, а и различни европейски пари. Испански, английски, френски, португалски, всичко се е движило в САЩ. Така че стабилността и стабилната мерна единица са били от основните неща. Хамилтън много повече е подкрепял златото, но е е смятал, че изключване на среброто би довело до липса на ликвидност. Липса на ликвидност и липса на ограничаване на паричната маса. Америка е била една много обширна, рядконаселена територия. И съответно там е трябвало да има парична маса, която да може да задоволи чисто вътрешно ежедневната търговия, която се случва. Ако имаш само златен стандарт, не можеш да оправиш дребните операции. Така че среброто е било абсолютно наложително.
Борис Петров:
И имаш цели региони, в които търгуваш само със сребро.
Крум Атанасов:
Точно така. Било е практично за Америка, за това разстлано население и този скъп труд, който е бил много по-скъп, отколкото в Европа. Било е абсолютно наложително да има сребро. Но нека не забравяме и какъв е бил и моментумът там. Америка е била селскостопанска държава. Това е преди нефта, е преди индустриализацията. Там е имало основно селско стопанство. Това е бил поминъкът на хората.
Борис Петров:
Повечето държави са били така.
Крум Атанасов:
Така че тук е много важно да отбележим какво се случва де факто. Хамилтън дефинира точно това като трета точка, че златото е много по-стабилно, отколкото среброто, но среброто е нужно, за да има тази ликвидност и да има това предлагане на парична маса. Другото, което той е целял, е да няма държавна манипулация на цената и е направил изследвания по всички европейски борси, и е стигнал до извод, че 15 към 1 е най-обективната пазарна оценка на сребро към злато. Той е искал държавната оценка да не е манипулативна, да е реалистична. Като е видял борсите в Лондон, Париж, Рим и където и да било из Европа, Мадрид, навсякъде среброто се е движело някъде 15:1 злато към сребро. Затова те са го вкарали в закон тогава, целейки да няма манипулация в този случай. Неговата цел е била, че монетарната система трябва да обслужва реалната икономика. Ако реалната икономика изисква ликвидност и бързо обращение на парите под формата на сребро, то монетарната система трябва да го представи.
Борис Петров:
Това е най-чистият пазарен принцип. Пазара диктува.
Крум Атанасов:
В този случай френското, английското влияние и американските интереси са съвпаднали и не е имало никакъв проблем между господата Хамилтън, Вашингтон и Джеферсън за създаване на този първи закон, този биметален стандарт. Тук не е имало толкова големи спорове, просто са били на едно мнение, макар и да са били политици с различни разбирания.
Какво обаче се случва от тук нататък? Среброто почва да губи стойности. Реалната му пазарна стойност след 1792г. започва да пада и то става 16 към 1. Пазарната му стойност пада около 7%. Ние го обяснявахме миналият път при Латинския монетарен съюз. Има две неща. Хората започват или да го топят, за да могат да го превърнат в по-скъпи монети, защото номиналът е по-скъп от пазарната стойност, или да го изнасят, където да го арбитрират за злато. Така среброто поевтинява спрямо номинала си и става 16 към 1 вместо 15 към 1. И тогава се налага да променят закона - през 1834г. Това са доста години. От 1792г. до 1834г. е период, в който още не са започнали златните и сребърните трески. Нямат все още голям добив, който да може значително да промени цената, но все пак има някакъв добив, който постепенно, за около 40 години бута цената на среброто.
Борис Петров:
Това е добив, който идва от Америките. Лека-полека той започва да се заражда.
Крум Атанасов:
Лека-полека, но за 40 години той почва да бута, така че се налага да направят така наречения „Ню койни чарт“ от 1834г., който да се съобразява с новата цена, с новите реалности и го прави да е 16:1 вместо 15:1.
Това обаче започва също много да не работи и през 1853г. има нов „Койни чарт“, който момент историците смятат за реалното изоставяне на среброто и загубата на среброто като равнопоставена монетарна единица. Това, което те правят: Милард Филмор, тогавашният президент премахва от свободно сечене така наречения стандартен американски долар, който е създаден 1792г. Ти вече не можеш да отидеш с твоето сребро и да го превърнеш в стандартни американски долари. Причината за това нещо е Калифорнийската златна треска през 1848 г. Тогава се добива страшно много злато и това, което се случва, е, че среброто става подцененият метал. Златото поевтинява спрямо среброто и среброто става подцененият метал. Те вкарват този акт и правят среброто подчинено, което е край на биметалния стандарт. Те вече не са уравновесени метали. Нямат определено тегло, проба и чист метал в тях, които да бъдат дефинирани в закона като парични единици. Американският стандартен долар бива премахнат, като фракциите остават. Те остават, за да могат да бъдат използвани за ежедневна употреба. Тогава фракциите са халф долар, куортър долар (половинка и четвъртинка) и след това има дайм и халф дайм - десет и пет - са тези фракции, които все още не са премахнати в този закон, но това е началото. Повечето историци го смятат за началото.
Реално погледнато, какво се случва в този закон? Три неща се случват най-вече. Теглото на сребърните монети се намаля с 6,9%. Реално, следващите отсечени монети вече са с 6,9% по-малко метал, за да могат да се изравнят, да влязат отново в паритет със златото след поскъпването. Спира се свободното сечене на сребърни монети, както казахме. Ти не можеш да отидеш с твоето сребро и да направиш толкова сребърни монети. И най-вече можеш да погасяваш плащания по кредити до 5 долара на плащане в сребро. Ако искаш да погасиш кредит наведнъж, който е в падеж и този кредит е 20 долара, от тия 20 долара само 5 могат да бъдат сребърни, а другите 15 трябва да бъдат златни. Ограничават среброто.
Борис Петров:
От коя година казах, че е този закон?
Крум Атанасов:
Този „Койни чарт“ е от 1853 г. - първият ограничителен за среброто.
Борис Петров:
Знаеш ли, много е интересно, в този контекст няма да те прекъсна задълго. Кралската рафинерия в Лондон през 1852 година, знаеш ли на кого става собственост? Можеш ли да познаеш, мисля, че не е трудно.
Крум Атанасов:
Ротшилд.
Борис Петров:
Точно така. Една година по-късно виждаш реакцията от другата страна на океана. Ротшилд 1852 година се я придобили. Преди това е имало голям пазарлък и влияние в това нещо. Една година по-късно реакцията от другата страна на океана. Тогава новините не пристигат бързо, както е сега. Трябва да мине и параходът от другата страна и да се вземе решението. Ако искаш, продължи ти.
Крум Атанасов:
След това стигаме до най-решаващия момент в американският спор, който е 1873 година. Това е така нареченото престъпление от 1873 година. Това наименование са измислили. Ако изследваме от къде идва, то идва много сериозно от минодобивните компании в Невада. Тогава се открива много сребро в минодобивните компании в Невада и около Невада. Те са доста сериозни играчи тогава на американския пазар. Те създават това име - "Престъплението от 1873 година", при което вече се премахва тотално стандартният сребърен долар. И той се премахва не само по начина, по който е премахнат при предишния закон - да не може да бъде свободно сечен, ами и единствено златният долар се дефинира като пари с точни 25,8 грейна сребро, от които 23,22 чисто в проба 900. Вече стандартният сребърен долар не е дефиниран като единица. То е последствие от предишния закон. Предишният закон все още дефинира сребърния долар като единица, но ограничава свободното му сечене, докато този буквално изхвърля стандартния сребърен долар от играта и дефинира само златен долар.
Да го обясним на хората, за да разберат точно каква е била конюнктурата на спора. Ако среброто поевтинява, да обясним къде е фундаменталният спор в това, което се прави. Когато среброто поевтинява и е дефинирано в закона, че тази монетка струва 15 към 1 злато, но то вече реално се е обезценило, защото има много нов добив и струва 16 към 1. Ако ти позволиш на всички добиващи и търгуващи да извадят това сребро и да го дават да се секат монети, по този начин ти вкарваш много монети в икономиката. Вкарвайки много монети в икономиката, докарваш буквално сребърна инфлация. Вкарваш сребро и изкарваш инфлация, защото то не е реално по пазарната му стойност. Те това искат.
Борис Петров:
Ти обезценяваш старите притежатели на сребро. Техните пари почват да спадат, стойността им почва да намаляват.
Крум Атанасов:
Това е точно така. Но ти водиш до среброто. То е много интересно, защото през самата 1873 година не е имало толкова голям спор, докато се правили закона за това нещо. Добивните компании се усещат по-късно, когато влиза законът, какво са изгубили реално. "Престъплението от 1873 г." по-скоро излиза като фраза след това, защото "вие ни обрахте". А те какво са искали да правят? Искали са да добиват сребро, започват да добиват все повече и искат да могат да го обръщат. Пазарната му цена пада, но ти искаш да го обръщаш на номинал, което ще доведе до инфлация. Едната страна казва, че това нещо ще доведе до инфлация. Има по-голяма ликвидност на парите, по-голямо предлагане и това е много добре за тези, които получават кредити, защото те си връщат кредита, взет в злато, с по-евтино сребро. От другата страна обаче казват: "Вие искате да докарате дефлация и да ударите кредитополучателите, следователно искате да ударите развитието на страната." Как да го обясним това нещо? Какво е дефлацията по време на един биметален стандарт? Да кажем, че ти гледаш пшеница и си взел кредит от хиляда долара. Тоя кредит ти е за 10 години и ти имаш 6% лихва. Например. Спира свободното сечене на сребро, среброто намалява и на теб един вързоп пшеница ти струва един долар. Ти трябва да продадеш 1000 единици (снопа) пшеница, за да можеш да си платиш заема без лихвите. Лихвите отделно - 1060. Обаче идва дефлацията, сребърните моменти намаляват. Твоята стока вече дефлира. Същият сноп пшеница например вече струва 50 цента, не 1 долар. За да можеш да си върнеш заема, защото ти си го взел при предишната система, за да можеш да си върнеш заема, ти трябва да продадеш вече 2120 снопа пшеница, което означава 100% дефлация. Твоята стока е дефилирала и е поевтиняла. Реално погледането, спорът е кой път да изберем - инфлационния или дефлационния.
Борис Петров:
Спорът според мен е между две лобита. Едното - ти го дефинира много добре - това са сребърните компании от Невада. Феър, О'Брайан и др., едно от които може да се проследи до момента до Групо Мексико. Днешната компания Групо Мексико е една от тези компании, които тогава подкрепят сребърната теза. Тяхната теза е по-скоро на суверените, местните американци, които не искат техният растеж да бъде засегнат от дефлация.
От друга страна е тезата на тези, които контролират златото. Това са повечето европейски фамилии - Rothschild, Mocata, Goldsmith, Montagio и т.н. свързани с Европа фамилии, това е финансовият капитал.
Крум Атанасов:
Банкерите, да, банкерите, тези, които дават кредита, те са за златния стандарт. Но въпросът при мен, чисто историческият момент е следния: среброто губи от стойността си. Ако ти искаш един непазарен принцип, ти искаш твоето сребро, което губи от стойността ти, да бъде плащано на номинал, това ми е най-големият проблем. Ако тук говорихме за обратната ситуация, при която среброто надминава златото и става по-ценно от златото процентно, и става вече примерно 14 към 1, а не 16 към 1, тогава дефлационната теза на хората, които не искат дефлационни процеси, бих я разбрал. Защото това е пазарен принцип. Но в случая действително това, което казват миньорите и с тях - кредитополучателите,т.е. земеделците: "Ние искаме да вземем кредит, той да има 6% лихва, но да не го плащаме в злато, а да го плащаме в сребро, което в момента върви на 92% от номинала си". Едва ли не: "Ние искаме да спечелим 2% от това, че сме взели кредит". Няма как да работи по този начин.
Борис Петров:
Това е сблъсъкът на двете тези. Едната тези е да спечели, защото контролира златото, а другата - защото контролира среброто.
Крум Атанасов:
Окей, но едната теза е тотално непазарна.
Борис Петров:
То няма значение какво е пазарно и какво не е. Има значение кой е бенефициентът? Бенефициентът винаги е важен. И бенецифиентът ти предлага - непазарна или пазарна. Дали е пазарно, или не, е продажбата. Това е маркетингът на дадена идея, а не нещо друго. Реално погледнато, бенефициентите от златния стандарт тогава, в този момент, ще са малкият финансов капитал, а бенефициентите от среброто тогава ще е широкото мнозинство. И имаш сблъсък на глобалисти срещу суверенисти и елитизъм срещу популизъм. Точно същото. Същият сблъсък.
Крум Атанасов:
The market is the king. Nobody can beat the market. (Пазарът е кралят. Никой не може да победи пазара.)
Борис Петров:
А кой контролира пазара? Ротшилд, Голдсмит, Моката?
Крум Атанасов:
Пазарът на злато може да се контролира някакъв много къс период от време. Пазара на злато винаги е бил достатъчно голям, за да не може да бъде контролиран за дълъг период от време.
Борис Петров:
Точно тогава всичко минава през Лондон. Цялата търговия минава през Лондон.
Крум Атанасов:
Може да минава през Лондон, но ти, когато имаш достатъчно голям брой бидове и аскове, няма как да го контролира.
Борис Петров:
Въпросът е къде отиват? Те отиват в един и същи офис, къде отиват бидовете и асковете? Разбираш ли? Това е контролът. И това е контролът на фамилиите, които ти казах -Ротшилд, Моката, Голдсмит, Монтагио, Джейпи Морган, които имат контрол върху златото. И те за това го пробутват. Те имат контрол над нещо, което го пробутват. Те ти казват, че това е пазарното в момента. Да бе, да, ама то пазарното не е добре за мнозинството. А те: "Мен не ме интересува, пазарът да каже".
Крум Атанасов:
Ние дефинирахме защо цената на среброто е паднала.
Борис Петров:
Ама в този момент почва да се покачва, защото златната треска в Калифорния вдига предлагането на злато.
Крум Атанасов:
Златната треска в Калифорния към 1873 г. вече е отшумяла. Ефектът е отшумял. Това е било към 1848-53 г. Те за това вкарват закона 1853. Но 1873 вече ефектът на златната треска в Калифорния го няма.
Борис Петров:
Ти знаеш, това злато не се добива от ден до пладне. Това е бавен процес. Не се добива за две години злато.
Крум Атанасов:
Да, но тогава е било така: влизаш в тунела, копаеш надолу и каквото извадиш - извадиш.
Нека да продължим. С премахването на стандартния долар през 1973 г. те вкарват т.нар. търговски долар, който е сребърен долар и има цел да измести Мексиканското Песо в търговията с Китай и Индия, защото тогава Мексиканското Песо е било изключително популярно.
Той е silver trade dollar, но почти не циркулира на територията на САЩ, така че няма много голямо значение за населението. Остава се плащане до 5 сребърни долара на едно плащане, с което се лимитира допълнително среброто. И малките монети - халф, куортър, дайм и халф дайм - остават също като подчинени монети. Те вече нямат еднакъв суверенитет и цените им се съобразяват с тези на златото. Така че това е въпросният спор от 1873 г.
Разбирам твоята гледна точка, но моята е пазарната. Смятам, че пазарът, понеже работя на него и знам как е много трудно да го манипулираме, винаги с най-голяма капитализация е бил пазарът. И много трудно някой да може да го контролира за дълъг период от време, защото обикновено има твърде много фактори...
Борис Петров:
Виж сега, златните находища тогава в Южна Африка, Австралия и САЩ основно се контролират от едни и същи хора. Минните компании, които се финансират от един същи хора, Лондонският пазар на злато (тогава не е имало L.B.M.A.) е бил в офиса на Ротшилд. Моката, Голдсмит и останалите са част от Международния банков синдикат, който доставя брокерът на злато. И транспортните компании, които са отговаряли за транспорта на златото от Южна Африка и Австралия тогава, и САЩ донякъде. Така че в тази ситуация, при положение че на една квадратна миля всичките тези играчи са събрани, да ми кажеш, че няма контрол върху пазара, а има пазарни решения някакви, за мен е тотално невалиден аргумент.
Крум Атанасов:
Пазарът се определя от хилядите много други хора, които всеки ден ще си продадат и ще изтъргуват монетите на свободния пазар. Ако инфлацията натиска – натиска. Ако дефлацията натиска – натиска. Пазарът е не само Лондон, в който се търгуват големите обеми. Той е и самите инфлационни процеси. Ние знаем, че дефлационните кризи по време на златния стандарт са били не по-малък проблем, отколкото са инфлационните кризи по време на златния стандарт. Дефлационните кризи де факто са едно много опасно нещо, защото при дефлация стойността на парите и стоките намалява и това води до много глад, до стесняване на маржовете между wholesale и retail; до това, че повечето частни бизнеси заминават по дяволите и буквално дефлационните кризи са свършвали с кръв на улицата. Това е бил най-големият проблем.
Борис Петров:
...И е много лесно да бъдат предизвикани от този, който има непропорционално голямо влияние на пазара на злото. Мисля, че това е много лесно.
Крум Атанасов:
При една дефлационна криза са гонили краля с пръчки и с пушките. Не е нещо много хубаво. Но в защита на тезата, която казвам, има изследване, което показва, че "твоят" отбор е придал много по-голяма тежест на политиката, отколкото на дефлацията по това време, защото е имало дефлация и е била проблем. Частично е било заради паричната политика на ограничаване на среброто като равнопоставен на златното метал. Но е имало и други фактори. Освен промените в паричното предлагане, е имало естествен ръст на производителността. Америка е започнала да произвежда страшно много селскостопанска продукция в това време, което автоматично само по себе си е довело до дефлация. И другото нещо, което се е случило тогава, е, че с ръста на производителността са спаднали производствените разходи. Ако имаш спад при производствените разходи, ти имаш съответно и дефлация.
Борис Петров:
Това е прекрасна новина за масовия потребител. Тази дефлация е добра новина. Не говоря за парична дефлация, но за производствената дефлация.
Крум Атанасов:
Това е прекрасна новина, само че не е прекрасна за кредитополучателя. На него си му искат тези пари, които той е имал по договор, в злато, още преди да се появи дефлацията. Неговата стока поевтинява и това, което казахме, е, че той трябва да върне същите пари. Но при по-евтини пари, при по-евтина произведена стока кредитополучателят страда.
Борис Петров:
Има ли печеливши и губещи? За да има печеливши, трябва да има губещи. Няма как да няма.
Крум Атанасов:
Селското стопанство е кредитозависимо. Това е началото на кредита. Това е началото на тая кредитна система, която САЩ създава. Точно със селското стопанство в тия години. Другото много важно нещо, което води до дефлацията е, че се променят международните потоци на злато и сребро заради всичките тия нови добиви, които се намират в САЩ, Австралия, Канада и пр. Имаме един дефлационен процес, който идва и от тази промяна. Голяма част от парите на Америка изтичат към Европа. Ние неслучайно до днешни времена имаме в Европа страшно много монети американски. Не знам дали знаеш. Причината е, че точно тук и тия дефлационни процеси се изтичали. На нас ако ни трябват 20 долара Либерти и 20 долара Сен Годен, не си ги взимаме от Щатите. Взимаме си ги от Европа, защото в Европа е пълно с такива монети. Тогава са изтичали от САЩ към Европа точно заради тези дефлационни процеси.
Това, което искам да кажа, е, че дефлацията в онези години е била проблемна. Тя само частично е била предизвикана от тези закони през 1853-1873 година, а не изцяло. Имаме си напълно естествени дефлационни процеси.
Борис Петров:
Да, да се обвинява един фактор за големи процеси е много глупав анализ. Това е базов анализ. За големи процеси винаги има комбинация от фактори. На всеки се придава нужда тежест.
Крум Атанасов:
Възниква едно голямо движение след 1873 година, което се казва Free Silver Movement, което е подкрепено от мините в Невада. То се превръща и лесно бива прието и от кредитополучателите. Това движение е придобило много голяма сила в САЩ. Имаме нов закон от 1878 година, който се нарича Bland-Allison Act. Какво правят политикът Бланд и Алисън? Те двамата правят закона, т.е. това се нарича Bland-Allison Act. Бланд предлага да се върне положението от 1792 година. Алисън обаче променя закона и фактически това е консенсус, до който стигат, че Министерството на финансите ще изкупува от 2 до 4 милиона долара месечно сребро, което ще превръща в монети. Министърът на финансите всеки месец ще казва спрямо деманда (търсенето) дали 2, дали 2,5, дали 3, дали 3,5, дали 4 милиона спрямо нуждите и възможностите, които може да поеме правителството, но минимум 2, максимум 4 милиона месечно сребро, което обаче се оценява на пазарна стойност, а не на номинална. "Ние ще го изкупуваме, но няма да ти го изкупуваме на номинал, а ще го изкупуваме на пазарна стойност и ще ти дадем толкова номинали, колкото отговарят на пазарната стойност, а не обратното. За да е по-честно и по-добре".
Борис Петров:
Това звучи много по-логично, колкото премахването на среброто.
Крум Атанасов:
Звучи добре. Само че това, което си избира тогавашното правителство, реално погледното, е минимумът. Те го дефинират от 2 до 4, но започват да изкупуват на минимум на 2. Не искат да изкупуват на повече.
Борис Петров:
Тежестта на сблъсъка отново е... Това е същият сблъсък, който се върти постоянно с различна доминация.
Крум Атанасов:
Точно така. Тежестта на сблъсъка. На правителството, което избира в онзи момент да го направи на 2 милиона, което дава някакъв тласък... Представи си, какви са били парите тогава? 2 милиона долара? Какво са? 2 милиона сега е какво са? Целият пазар да изкупува сребро за 2 милиона и то на пазарна стойност, а не на номинална на месечна база, което обаче не стига. И какво се случва? Следващ закон.
Ръдърфорд Хейс, който е бил президент тогава, той излиза с аргумент. Те връщат реално 412,5 грейна стандартно сребро и той излиза с довода, че това сребро, макар е купено на пазарна стойност и обърнато в номинали, то де факто е 90-92% от стойността на златния долар. "Окей, ние ще вземем по-малко сребро от търговците, ще го превърнем в номинали, но като ги вкараме тия номинали в обращение, все пак те са на 90-92% от стойността". Това е доста валиден аргумент. Защото например миньорът е получил пазарната стойност, не е получил повече, отколкото трябва, но този сребърен долар, влизайки в системата вече, де факто неговият номинал е със 7-8% по-скъп от среброто, което има вътре. Това започва да представлява някакъв проблем за тях, защото (това ще го обясним в следващата точка, вече при следващия акт) те имат облигации, издадени, деноминирани на злато. И ако ти ги изплащаш с по-евтино сребро по номинал, това почва да представлява проблем за дълга. Заради това въпросният Ръдърфорд Хейс блокира покупките до 2 милиона и използва минимума на закона, което не е напълно достатъчно за миньорите и за добива.
И стигаме до Sherman Silver Purchase Act от 1890 г. Това е 12 години по-късно и се вижда, че това не работи за въпросната минна индустрия, която към този момент надделява и то сериозно, защото успява да вземе нещо. И те го правят до 4,5 милиона унции месечно правителството да е задължено да изкупува. Само че това правителство вече не ги плаща тия унции в пари, а ги плаща в Treasury notes. Те могат да бъдат осребрени в сребро или злато, в зависимост от това финансовото министерство какво прецени, за да може да държи паритета злато-сребро както трябва. Минните компании купуват Treasury notes и ако искат да ги осребрят срещу пари, те могат да ги осребрят или в злато, или в сребро, ама те не знаят в какво. Те ще ги получат в това, в което на министерството на финансите му е изгодно.
Борис Петров:
Значи минните компании, които са защитили своето лоби, въпреки това правителството е удържало и то. Т.е. тук има някакъв баланс. Ако сметнем, че интересът на минните компании е интересът на голяма част от американския данъкоплатец, правителството е защитило интереса си, тук най-засегнато в тоя момент остава златното лоби. То е избутано най-настрани в такъв момент.
Крум Атанасов:
Най-големият проблем е, че на министерството на финансите му се налага да започне да изплаща тия Treasury notes в злато, а не в сребро, поради недостатъчно голямата наличност на сребро. То започва да ги изплаща в злато и на него му натежава много на резерва. А те имат хартиени пари в обращение, които резервът трябва да ги гарантира.
Клатиш ли златния резерв на една страна, това е голям проблем, затова въпросният Sherman Silver Purchase Act от 1890 г. отпада още през 1893 г., защото има огромен натиск точно върху златния резерв. На тях им се налага да изплащат среброто, а оттам в Treasury notes и от Treasury notes - в злато.
Борис Петров:
И тук пищят за златния резерв тези, които доставят златото. Казват: "Чакайте сега, вие не ползвате нашия продукт. Тоест ние имаме по-малко ливъридж върху вас, отколкото трябва. Затова трябва да натиснем ние от другата страна.
Крум Атанасов:
Стабилността за мен е най-важното нещо. Както видяхме при ЛМС, че можем да имаме биметален стандарт, при който среброто е фиксирано към златото и двете са отделни, поради простата причина, че даваме примера с Италия, които се възползваха от спада на среброто и как се оправят бюджетния дефицит през Банката на Франция, която им се явява клиърингова къща, тук виждаме същото нещо в САЩ, което се опитват обаче да правят кредитополучателите и минните компании. Минните компании като основен силен играч на сребродобивните компании.
Борис Петров:
В края на деня трябва да се създаде система, която да обслужва интересите на мнозинството. Независимо каква е, а ние правим икономика и парична система с цел мнозинството, което живее на дадена територия, да е бенефициент, а не малцинството. Т.е. ако в даден момент мнозинството на територия е бенефициент, това е по-доброто решение. Ако в следващия момент това не е добро решение, трябва да се промени задължително.
Крум Атанасов:
Кредитодателят не може да дава кредит на загуба. Не функционира по този начин системата. Ако ти искаш да получиш кредит, кредитодателят трябва да спечели нещо. Няма кой да ти даде кредит без пари. Ако ти си производител на жито и имаш хиляда долара кредит на 6% лихва, но искаш да го плащаш и договорът ти е подписан в злато, а законът ти казва, че среброто е равно на златото и ти можеш с по-евтино сребро от номинала с 8% да си плащаш кредита в злато, това какво означава? Ти не само не плащаш лихва, ами ти получаваш 2% от кредитодателя, което няма как да функционира. Няма как да работи.
Борис Петров:
Вечната битка между финансовия и индустриалния капитал. Вечната битка.
Крум Атанасов:
ОК, в случая е битка, но при мен въпросът е, че не е спазен пазарният принцип. Ти казваш, че цената на златото е манипулирана от Лондон, но за мен е много трудно да бъде манипулирана от Лондон.
Борис Петров:
Остави го този пазар. Пазар няма. Това си измишльотини. Пазар няма. Отвори финансовите пазари и виж какво влияние има върху пазарите. Кое е пазарно и кое не е, е въпрос на маркетинг. Кой се рекламира по-добре! Зад пазара следи маркетингът. Ако аз съм готин пич и искам да си лъсна имиджа, ще ти кажа, че аз съм пазарен.
Крум Атанасов:
При този кап е малко трудно. Ако говорим за акция, там може да е така. Акциите в момента са много отделени от фундамента си. И всичко вече е меме акции. Фундаментът е трудна работа при акциите да го намериш.
Борис Петров:
А левъриджът при златото? Хартията върху физическия метал? Това е същата история. Фючърсите колко десетки пъти повече са от физическия метал?
Крум Атанасов:
Това е ОК. Фючърсите - окей, но те също донасят допълнителна ликвидност, която донося допълнителна стабилност. Това е все едно да кажеш, че и ETF-те могат да манипулират цената на златото. Не, те носят допълнителна ликвидност.
Борис Петров:
Въпросът е какъв е размерът на фючърсите. Когато размерът на фючърсите е 300 пъти по-голям от златото или при петрола е 300 пъти по-голям от петрола, тогава ти нямаш реален пазар.
Крум Атанасов:
Има такива периоди, но ние виждаме, че един левъридж на пазар като китайския също успя да манипулира цената на златото за известен период от време, но не много дълъг. В крайна сметка това нещо се пука и този левъридж отива. Парите на бедния са обрани от Китайската народна република и парите от имоти през злато се връщат обратно в джоба на партията. Но за няколко месеца може да направиш това нещо. Не можеш да го правиш твърде дълго време, защото капитализацията на актива злато е прекалено висока.
Борис Петров:
Заличи за кой момент говорим. Ако говорим за XIX век, картелът върху златото е толкова гигантски, че няма накъде. Ако говорим за сега, може би е по-различно.
Крум Атанасов:
Малко по-късно вече, 1900 година, когато влиза златният стандарт, той фиксира курса - една тройунция злато да е точно 20.67 долара. Нещо, което продължава доста напред в времето. Тогава държавата казва, че ще държи като резерв 150 милиона долара в злото, за да може да подкрепя конвертируемостта на тази валута. Ако тия 150 милиона паднат под 100, по закон държавата е задължена да върне резерва на нива над 100, за да може да подкрепи конвертируемостта на валутата. И тогава вече приключва въпросният спор с биметализма. Биметализмът финишира в САЩ и остава чистият златен стандарт.
Борис Петров:
Интересно е, че човек, който е привързан към биметализма, слага неговия край - Маккинли.
Крум Атанасов:
Да, но това е и златният век. Нека не забравяме, че това е и златният век на Америка и то не е случайно.
Борис Петров:
Извинявай, че те прекъсвам сега. Ето това е изключението, че когато влезем в такъв бинарен спор, винаги има детайли, които трябва да се имат предвид според момента и контекста. Маккинли като чист суверенист, човек представител по-скоро на индустриалния сектор, отколкото на финансовия в САЩ, привърженик на митата и на други мерки, които са по-суверенистки за САЩ, той застъпва тезата за златния стандарт, който по принцип преди това не би трябвало да застъпва. Ето това са промените и между другото в този момент решението може би е правилно. В предишния не е. Това е много е важен момент и в контекста.
Крум Атанасов:
Истината за мен се корени в нещо... Къде е големият спор? Хората казват ето сега например в последните 10-15 години, покрай вълненията против биткойн: "Ние искаме свободни пари, които по никакъв начин не са контролирани и т.н.". Само че всеки един политик знае, и то много добре знае, че едни пари трябва да бъдат стабилни. Колкото по-стабилна е валутата, толкова повече няма да има кръв по улицата. Това, което има тая история от 110 години, която разказахме днес, тя е една история за стабилността. В крайна сметка златото е стабилност.
Това му е целта, то не е толкова волатилно, не може да извърши толкова големи движения, макар и само в такива форсмажорни обстоятелства, както 80-те години или както сега ние виждаме движения по 50-60% на година, които са наистина много големи, но това се случва два пъти на 100 години. Но златото е стабилност, то води до стабилни пари, докато среброто е много волатилно. И нека не забравяме, че това са моменти, в които все още не започнала индустриализацията на САЩ и на света.
В следващите моменти ние ще минем в някой от следващите епизоди, даже, ако искаш в следващите. Аз нарочно приключвам до 1900 година. Ние можем да продължим историята през Първата, през Втората световна войта, та до днешни времена, за да видим как с индустриализацията среброто става още по-волатилно, отколкото е било в онези времена и става още по-трудно да бъде пари. Хората искат да имат стабилност. Човекът иска да знае, че той е изработил днес тази пшеница, 5 кг, и тя струва толкова пари. Не че той ще знае... утре само господ знае колко ще струва.
Борис Петров:
Тук правим две уточнения. Първо ти си много прав, че златото е стабилно. А среброто е волатилността и ликвидността и делимостта, която може да добави към златния стандарт. Т.е. ние тук не трябва да се бием дали да има златен, или сребърен стандарт. Трябва да видим кои са позитивите на всичките, да използваме максимално позитивите и да намалим негативите. Освен това, волатилността на среброто е тясно свързана с финансизацията на среброто, а не с индустриализацията. Каквото и да си говорим. Знаеш много добре и сме си говорили с теб в едно от нашите предавания, кой седеше зад среброто, кой го държеше, къде го беше заврял дълго време и т.н. Проблемът при среброто и волатилността му не е в индустриализацията, а във финансизацията по-скоро.
Крум Атанасов:
Добре, ще бъдем отново на различни мнения в следващите епизоди. Това, което аз съм чел и съм учил цял живот за тия неща, от които съм се интересувал, е точно една от причините за вече тоталното изоставяне на среброто. Защото то излиза като монети в началото на XIX век, излиза като пари, но все пак банките го запазват в резервите си като резерв. То може да излиза постепенно като монети, но го запазват като резерв. Изхвърлянето на среброто като резерв става през 2013 година, но много по-рано то е махнато - още от Първата и Втората световна война поради други причини, които ще обясняваме друг път, сега няма да влизаме в тях. Но е махнато много по-рано дори от резервите на банките.
Борис Петров:
Очертава се много интересна рубрика.
Крум Атанасов:
Да, въпросът беше хората да разберат какви са били гледните точки, какви са били споровете тогава за това какво са парите, защото ние до ден днешен търсим какво са парите. В момента парите са доверие. В момента парите са доверие към едно правителство, към едни граници, към една армия, към една централна банка, към един суверенитет и така нататък. Те са някакво доверие, докато едно време парите са били нещо съвсем различно. Те са били доверие към ограничеността на нещо, което има стойност от хиляди години. Ние с теб двамата не се занимаваме просто с исторически данни, а търсим какво всъщност са парите и какво не са. Това е идеята. За да знаем кое е най-хубаво.
Борис Петров:
Това е идеята на предаването. Ние едва ли ще разберем, защото може би много поколения още не са го разбрали, но е хубаво да знаем какво досега поколенията дотук са изградили, за да предадем напред и продължим да трупаме в този спор. Важното е да се запазва спорът. В спора ще се роди...
Крум Атанасов:
Разбират го. При 5,5% лихви по 30-годишните държавни ценни книжа и увеличението на процента на злато в резервите на почти всички държави по света и пропорционално намаляването на стойността на ДЦК, е нещо, което се разбира и в днешни времена. Някои добре забравени златни стандарти започват по един друг начин да влизат обратно в нашата система, така че нещата се връщат по някакъв начин. Макар и не със златни и сребърни монети в джобовете, но с повече злато в резервите.
Борис Петров:
Има си един фундамент, който е много трудно да го пречупиш за дълго време. В този контекст може да цитираме Линкълн: "Можеш да лъжеш малко хора постоянно, много хора за малко, но не можеш да лъжеш всички постоянно". Това е цитат навреме, именно точно от тази епоха, за която си говорим с теб.
Ако си приключил тук, може ли да анонсираш следващата тема, защото тази рубрика според мен се получава много интересно и всеки, който се интересува по темата, би трябвало да гледа с голям интерес.
Крум Атанасов:
Аз мисля следващата тема да хване диапазон от това, какво се случва с парите вече в целия свят, да гледаме на световна база. Хванахме до момента двата основни центъра, които са имали общо с парите Америка и Европа преди 1900 г. Да видим какво става от 1900 г. нататък до края на Втората световна война. Няма да засягаме вече съвсем модерната история, която е след края на Втората световна война, защото тя е за отделна точка, но да хванем от 1900 г. до 1945 г. Да видим какво става тогава, как се разпадат по-детайлно всички тези монетарни съюзи.
Борис Петров:
До „Бретън Уудс“.
Крум Атанасов:
До „Бретън Уудс“, но без „Бретън Уудс“.
Защото това вече е съвсем отделна тема. Но да видим тогава точно какво се случва с парите, какви са изводите за среброто, какви са за златото. И какво точно гоним да се случи. Защото това също е много интересен период. Двете войни са изключително интересен период.
Борис Петров:
Ако две световни войни не са интересен период, не знам кой ще е интересен тогава.
Крум Атанасов:
За парите, да, за парите е изключително интересен период, защото парите се променят страшно много. Ние имаме и Хитлер, който не харесва злато, но пък като нападне някоя страна, първо се опитва да докопа златния резерв. Доста интересен е този период, но нека да го обхванем и след това продължим към модерната история. Ще имаме задължително връщания назад към по-античната история, за да видим как е инфлацията в Античността, в Римската империя.
Борис Петров:
Преди Античността трябва да влезем във Великобритания, но не знам кога да го направим това нещо, това ще бъде темата на темите.
Крум Атанасов:
Във Великобритания също ще трябва да се влезе. Задължително. Можем да говорим как британският суверен е станал доминираща валута в света. Търговията и банкирането и т.н. Основата на целият банкинг. Там също има много какво да си говорим. Но нека да направим сега 1900 до 1945 и после ще го мислим.
Борис Петров:
Добре, очертаваме тази тема за следващия път. Между другото, не е нужно да сте Хитлер, за да харесвате златото. Ако го харесвате, може да се обадите с промокод Krum1 и той ще ви предложи оферта, която още повече ще ви хареса.
Чакайте и следващия епизод, в който с Крум отново ще си поговорим, ще поспорим. Има моменти, в които сме съгласни, има моменти, в които сме несъгласни един с друг. Ценното в това, което получавате, е две различни гледни точки. А е вероятно и двамата да не сме прави. Това също е възможно.
Крум Атанасов:
Има и такава възможност.
Борис Петров:
Благодаря ти много, Круме. Много стойностна поредица. Трябва да припиша изцяло на теб идеята за тази поредица. Много стойностна. За мен е много интересно също. Надявам се, че и за теб също, като научаваш нещо ново от моята подготовка за тия поредици.
Крум Атанасов:
За мен наистина най-ценното нещо е различните мнения. Различните мнения дават възможност на хората с критично мислене да изберат по-правилното. Ако имаш нулеви знания, но имаш пред теб различни мнения, тогава критичното мислене е напълно достатъчно да ти даде правилната насока.
Борис Петров:
Благодаря ти много. Да очакваме следващия епизод за интересния период, който ти дефинира. И до нови срещи на всички!
От подкаста "Инвестограф" в YouTube.
