Множество инвеститори се свързаха с нас с въпроса дали и доколко е възможно да бъде прието предложението на сенатор Синтия Люмис (R- Уайоминг) да се обърне някаква част от златото на САЩ в Bitcoin. Какво би станало? Какво би значело това за златото? Напоследък инвеститорите търсят лесните печалби и лесните отговори. Никой не иска да учи и дори не се задават правилните въпроси. Всеки иска всичко наготово. Да купя ли, да продам ли? Освен че не отговаряме на този въпрос, уви, не е и толкова лесно. А правилният въпрос далеч не е ‚какво‘, а ‚защо‘? Защо сенатор Люмис идва точно сега с това предложение и откъде идва това предложение всъщност? Тази статия има за цел да изясни дълбочината на ‚подводната‘ канара, която се таи под върха на айсберга, който виждаме в медиите в това предложение.
NB: Важно е да отбележа, че статията е написана в момент, в който BTC влиза в силен bull run, а златото е в константен bull market от началото на 2024 год., който продължава активно.
„Живеем във времена на постоянна промяна, което само по себе си не е нещо лошо, стига промяната да е в положителна за преобладаващата част от населението и човечеството като цяло посока. Ставаме свидетели на постоянни революционни идеи, някои от които дори облечени в действия, за които се твърди упорито, че са способни да променят траекторията, по която ще се движи животът ни десетилетия напред. Когато информацията те залива постоянно и отвсякъде, когато инфлуенсъри и „пророци“ ти внушават, че си на една ръка разстояние от „топлата вода на 21-ви век“ или от „колелото на изкуствения интелект“, тогава е много лесно да „се запалиш“ по позитивния призив на прогреса, да станеш носител на оптимизма за утрешния ден и да си сигурен, че „точно този път със сигурност е различно“.
Нека сега си представим, че не само Ви се презентира една нова идея като революционна, но и същата идея се облича в „розови одежди“ и се подкрепя с огромни финансови стимули, така че и от пазарното й развитие да „лъха успех и просперитет“. Кой здравомислещ индивид би се усъмнил в светлото бъдеще, когато съседът му е забогатял, „прегръщайки го страстно“?
Да превъртим лентата напред до самия край на 2024 година и да се фокусираме върху „революционното“ предложение на американския сенатор Синтия Люмис от управляващата вече републиканска партия да се гласува закон, с който американската държава ще продаде от резерва си нужното количество злато, за да закупи 1 милион броя или 5% от съществуващите Биткойни, на обща пазарна стойност към момента около 100 млрд. щатски долара. (Правителството вече притежава 200 000 иззети BTC, но да кажем, че иска да купи 1 М, а не 800 000 ). Тук идеята е екстравагантна не само поради факта, че САЩ може да продаде злато от държавния си резерв за пръв път от десетилетия, но и поради предложението получените в замяна средства да бъдат вложени в актив, който до момента не е заемал място сред резервите на никоя „държава от развития свят“, да не говорим за най-голямата икономика в света към момента. Като се има предвид консервативната натура на държавните резерви, не е ли доста неразумна идеята да се купува нещо толкова младо, волатилно и недоказано като Биткойн?
За да анализираме предложението, е добре да започнем с моментна „снимка“ на фискалната и икономическа ситуация, в която се намира САЩ, защото, както знаем, „всички пътища водят до финансирането на държавния дълг“. Всички останали въпроси, що се отнася до управляващите институции, както и финансовата сфера като цяло са конюнктурни и второстепенни, тъй като при липса на достатъчно финансиране, държавата губи своя суверенитет, а финансовите институции, за които държавният дълг е основен актив, бързо губят своята състоятелност. Най-големият проблем на всеки един американски президент е не друго, а дълга и Тръмп ще се сблъска с най-колосалния дълг в историята досега.
В контекста на управлението на държавния резерв и дълг, нека първо да видим какво количество злато притежава към момента в резерва си САЩ:
United States Gold Reserves (World Gold Council)
Gold Reserves are country’s gold assets held or controlled by the central bank.
Както се вижда от табличката, предложена ни от World Gold Council, американската държава притежава понастоящем 8133.46 тона чисто злато, което представлява около 261 526 045 тройунции или приблизително 700 млрд. долара по текущи цени на златото. Ако САЩ трябва да „инвестира“ 100 млрд. долара равностойност в Биткойни, то златният резерв при равни други условия след планирания „суап“ ще се свие с около 15%.
Превъртаме лентата към рекордното търсене на злато напоследък и по-точно към покупките на благородния метал от страна на централните банки по света, които към края на полугодието са добавили около 450 тона злато за допълване на резервите си:
Предполагам, че няма да изненадам никого, с пояснението, че щатският долар се нарича резервна валута, защото деноминираните в долари американски ДЦК (държавни ценни книжа) се използват повсеместно за формиране на резерв от страна на държавите и техните централни банки, който резерв могат да използват в случай на необходимост като го трансформират във всеки друг желан от тях актив. За резерв естествено се използват и други валути, но те в своята цялост формират общо 40% от валутните резерви според данните от МВФ към Q2.2024 година, което, сравнено с почти 60% дял на щатския долар, показва, че US$ няма реална конкуренция към момента от която и да е друга валута:
От друга страна САЩ изглеждат „доста заети“ да генерират държавен дълг, за който трябва да се намерят купувачи. Очевидно от графиката е, че подобно на „Понци схема“ дълговете никога не се погасяват, а се рефинансират и увеличават, чрез постоянни и все по-големи притоци на „свежи“ капитали. Към момента официалният държавен дълг на САЩ е около 36 трилиона долара:
Само за последните 12 месеца американското правителство е пласирало нов дълг нетно в размер на около 2,3 трилиона щатски долара или увеличение на публичния дълг с около 7% само за година. При „привидно“ силна икономика и прегряващ пазар на труда е доста странно да се прибягва до толкова крайно стимулиращи фискални политики:
От друга страна проектите на управляващите (The Long-Term Budget Outlook: 2024 to 2054 | Congressional Budget Office) за следващите 20 години не показват промяна в курса на ударно задлъжняване, а по-скоро допълнително влошаване на фискалната ситуация и оттам – на дълга:
По време на паниката, предизвикана от пандемията от COVID в началото на десетилетието, Федералният резерв на САЩ (FED), като част от координираните действия на основните централни банки, създаде „резерви“ в размер на близо 5 трлн. щатски долара, които бяха използвани за покупка на американски дълг, като по този начин балансът на FED достигна рекордните 9 трилиона долара в началото на 2022 година:
Успоредно с финансирането на рекордните бюджетни дефицити, оправдани към онзи момент с огромните разходи за ограничаване на щетите от влошената световна здравна, а от там и икономическа и социална обстановка, Федералният резерв на САЩ създаде „свръхликвидност“, надхвърляща финансовите нужди към онзи момент, чийто пик към края на 2022 година достигна близо 2,6 трилиона долара. По данни към 15 ноември 2024 година, размерът на обратното РЕПО, което се използва като инструмент от страна на FED за попиване на излишната ливидност, е в размер на вече „скромните“ 172 млрд. долара или отбелязва спад от над 93% от пика. Голяма част от напусналите FED 2,381 трлн. долара компенсират друга програма на Централната банка за намаляване на ликвидността или т.н. QT (Quantitative tightening), която продължава, макар и с намаляващи темпове, и до момента. Казано просто – парите от Ковид свършиха.
Свърхликвидността беше услужливо „приютена“ от Централната банка под формата на т.н. „обратно РЕПО“ (или reverse REPO) и се отплащаше на финансовите институции (депозанти) с постепенно покачваща се лихва, възлизаща в пика си от края на юли 2023 година на сочните 5,3%:
Успоредно с това Федералният резерв увеличаваше постепенно и основната лихва, която през август 2023 година достигна до пиковите 5,33% или почти до нивата на „обратното РЕПО“:
В логиката на тези действия се конструира стратегията за управление финансирането и на лихвата по държавния дълг. Единственият вариант лихвите по американските ДЦК, в основната си част краткосрочни, да достигнат нивата на доходност от над 5,3% при наличието на толкова огромна свръхликвидност, създадена внезапно и за кратко време, е когато същата ликвидност се съхрани в „депо“, чието плавно освобождаване да се случва не по-рано от нивата над 5,3% по американските ДЦК. Съвсем по план изтеглянето на свръхликвидността от системата доведе до рязко покачване на лихвите до малко над нивото от предварително определените 5,3%, където „депото“ започна да влиза във финансиращата си роля и постепенно укроти разпродажбите на американски ДЦК, а от там и ръста на лихвите. Получи се и ефектът на квази QE (Quantitative easing), който традиционно едновременно с това „напомпи“ и останалите класове по-рискови активи, като S&P 500 и Bitcoin, видно от приложените графики.
Огромните бюджетни дефицити генерираха свръхдоходи на американците, а строгите ограничения покрай пандемията ограничиха тяхното потребление до степен, че потребителите натрупаха невиждани до този момент свръхспестявания в пиков размер на около 2,1 трилиона долара, а нормата им на спестяване скочи до невижданите 30%. Към настоящия момент т.н. „пандемични свръхспестявания“ са само спомен и потребителите са се върнали към норма на спестяване, която е близко до минимални исторически нива за тази променлива.
Очевидно както парите „за черни дни“ на американските граждани, така и напечатаните „свръхрезерви“ от страна на FED вече на практика не са налични за дофинансиране на лавинообразния ръст на публичния дълг на САЩ, който освен че бързо нараства като сума, поради краткосрочната си структура, трябва и често да се рефинансира. Кой тогава ще купува американски дълг? Първият и основен източник на спестявания са чуждестранните неправителствени купувачи. Както се вижда от официалните данни, ръстът на чуждестранните вложения от близо 900 млрд. долара за година, каквито са последните налични данни към края на август.2024 год., са почти изцяло от неправителствени покупки. Явно централните банки и правителствата избягват крупни покупки на американски държавен дълг:
Видно е, също така че чуждестраният приток на капитали далеч не може да задоволи изцяло нуждите на американското правителство от дългово финансиране. Дори когато Федералният резерв започна рязко да намалява основната лихва на 16 септември т.г., лихвите по дългосрочните ДЦК на САЩ започнаха да нарастват, вместо да намаляват, като при 10-годишните ДЦК лихвата нарастна от около 3,63% до 4,45%, а при 30 годишните ДЦК от 3,93% до 4,62%:
Същото се случи и с лихвите по финансиране на ипотечните кредити, които след моментен спад до около 6,1%, подновиха покачването си и отново достигнаха 6,8%. Скъпото ипотечно кредитиране, което е пряко зависимо от цената на държавния дълг, заплашва имотния пазар на САЩ от продължителна стагнация, ако не и от хроничен спад:
По всичко личи, че САЩ има спешна нужда от нови, при това сериозни източници на правителствено финансиране, като един от вариантите, разбира се, е създаването на допълнителна монетарна инфлация от страна на Федералният резерв, каквато наблюдавахме последно в началото на десетилетието. Без интервенция от страна на FED, лихвите по дълга вероятно ще продължат да се покачват, което е социално неприемливо. От друга страна създаване на допълнителна инфлация от страна на Централната банка при текущия ръст на CPI и PCE, също не е политически лесно за обяснение.
Ако се върнем на предложението на сенатор Синтия Люмис обаче, в контекста на фискалните му последици, можем да достигнем и до един по-различен поглед върху нещата. Дали то не е свързано до голяма степен и с решаването на дълговия проблем на САЩ? Дали не се цели с един куршум да се отсреля както заекът с крипто обещанията на Тръмп и мощното крипто лоби около него преди изборите, така и заекът с наливането на свеж капитал в правителствената каса?
Нека стартираме от най-големия към момента „стейбъл койн“ Tether или USD-T, който до голяма степен няма нужда от допълнително представяне. Към края на полугодието по официални данни от дружеството, емитиращо тоукъна, същият е обезпечен с активи на стойност над 125 млрд. долара. От тях почти 100 млрд. долара са американски ДЦК:
Пак от отчета става ясно, че: „Tether Group продължава да демонстрира своята финансова сила благодарение на силната и постоянна база от приходи от традиционните инвестиции в клас активи (главно държавни облигации на САЩ). В допълнение, второто тримесечие на 2024 г. показа, сред резервите на токените, безпрецедентно постижение в прякото и непряко притежание на държавни ценни книжа на САЩ, надхвърлящо 97,6 милиарда долара, нов рекорд за всички времена. Това постижение извисява експозицията на Tether към Treasuries над експозициите на Германия, Обединените Арабски Емирства и Австралия. Докато Китай и други страни бяха неотдавнашни нетни продавачи на американски държавни облигации, Tether се позиционира на 18-о място в класацията на страните, притежаващи американски дълг; Tether също се нарежда на 3-то място в покупките на 3-месечни държавни облигации на САЩ след Обединеното кралство и Каймановите острови. Като се има предвид траекторията на приемане на USDt, той вижда потенциал да стане 1-ви през следващата година.“
Трябва да имаме предвид, че цялото това постижение към края на юни 2024 година и очаквания на Tether на „дълговия фронт“ за следващата година са изградени преди интервенциите на новите управляващи на САЩ, които до момента са по-скоро вербални, но от предложението на сенатор Синтия Люмис личи и евентуална доста по-сериозна капиталова подкрепа на криптосредата, която дори и да се ограничи само до предлаганите покупки от страна на САЩ, пак би подсилила драстично покупките на американски дълг от страна на Tether. Колкото по-силен е инвеститорският интерес към криптовалутите като цяло, толкова по-голям става портфейлът на Теther, а от там и търсенето на държавен дълг. Малко като финансово перпетуум мобиле…
Дори само при дискусиите за евентуална правителствена интервенция активите на Tether започнаха да растат със сериозно темпове (поне 7 млрд. $), както е видно от долната графика:
Другият съществен въпрос, свързан с предложението на сенатор Cynthia Lummis, е защо е нужно да се продава злато от резерва, за да се закупят планираните Bitcoin-и? Когато централните банки по целия свят купуват рекордни количества злато, и успоредно с това Китайските ETF-и чупят рекорд след рекорд по натрупани унции от ценния метал, дали не е по-разумно Американската държава, ако не купува нови количества злато, поне да не продава наличното? Като стратегически актив, търсен от търговските партньори на САЩ, не е ли златото най-добрият метод за диверсификация на резерва?
Другият съществен риск за САЩ от заместване на златото с криптовалути и в частност с Bitcoin e, че в случай на изтичане на средства от криптосферата в даден бъдещ момент, имайки предвид волатилната природа на криптовалутите, не само инвестициите на правителството в Bitcoin ще се обезценят драстично, но и Tether ще се наложи да продава количества американски ДЦК, за да покрие тегленията. Също така, резервът няма да е адекватен на предназначението си, защото ако се наложи на правителството в даден момент да продава Bitcoin или дори само да сподели, че планира подобни продажби, това би довело до лавинообразни ликвидации и срив на цената, придружени с изтегляне на допълнителни средства от Tether и свързани с това допълнителни ликвидации на държавен дълг – тоест една негативна спирала, която сякаш няма край… същото перпетуум мобиле, но надолу. В този смисъл замяната на злато за Bitcoin от страна на САЩ, ако изобщо се случи, ще доведе вероятно до краткосрочно дългово облекчение, но до дългосрочни негативни резултати, що се отнася до рисковия профил на резервите и до тяхната реална приложимост в случай на истинска нужда.
В заключение, стигаме до следните изводи.
През първия си мандат Тръмп натисна Пауъл да сваля лихвените проценти без да има никаква нужда от това. Когато се наложи, лихвите да бъдат сваляни при реално възникналия проблем КОВИД, щеше да е много по-добре за американската икономика да се свалят от по-високо, а не от по-ниско. Способен ли е Тръмп, под натиска на крипто лобито, да прокара радикални крайно рискови промени в резерва на САЩ, преди да е възникнала нужда от резерва и да създаде чисто нов и невиждан досега системен риск? Всичко е възможно при Тръмп.
Случайно ли е предложението на сенатор Люмис точно след избирането на Тръмп и точно в тази си форма, напълно необосновано и неясно? Не. Сенатор Люмис е известна с връзките си с крипто лобито, които имат силни лични финансови интереси.
Възможно ли е предложението на сенатор Люмис въобще да няма за цел да бъде прието, понеже към момента няма подкрепа, дори и сред републиканците в сената, а само да създаде нужния моментум за покачване на цената на BTC и от там покупки на ДЦК през stable coins, като Theter? Да. Но и с условието, че може да е първа стъпка.
Добре ли се приемат CBDC във финансовите среди и retail средите в САЩ? Не. Разбира се, под давлението на крипто лобито. Докато Европа е почти готова със своя CBDC проект (често казваме как Европа изостава от САЩ технологично, но в отношение CBDC е точно обратното – Европа е пред САЩ и то значително по отношение на CBDC), то САЩ могат да изберат един съвсем различен и популистки подход, не при друг, а точно при Тръмп. Избирателите на Тръмп не харесват CBDC, но харесват BTC. При CBDC има ясен custodian и всичко е напълно регулирано, одитирано и прозрачно. Tether до ден днешен няма одит. Трябва да вярваме на това, което ни казват от Tether. Вярвате ли? Вярвайте. А, вече може би Tether е too big to fail. Не е ли по-лесно, макар и в пъти по-рисково, да се продадат 10-15 % от резерва на злато на САЩ и да се купи BTC, за да могат Tether да купуват американски ДЦК? Нищо не е изключено при Тръмп и вече го знаем.
Вярва ли Тръмп в BTC? Силно ме съмнява Тръмп да вярва в нещо. Тръмп има колосален дългов проблем и предначертана фискална политика, която само се очаква да го направи още по-голям.
Възможно ли е САЩ да последва модела на Япония, но с по-различен подход (знаете, че в Япония голяма част от дълга се изкупува от корпорациите), като просто накара хората да купуват BTC, за да може да се изкупуват ДЦК през stable coins, като Тheter? Напълно.
Всичко това огромен риск ли би било? Оставям различните възможности за отговори на Вас.
А през това време помнете – да живееш в интересни времена е проклятие, не пожелание.
К.
*Тази статия не е написана с цел да даде инвестиционен съвет.
