Тази статия не е свързана с инвестиционно злато. Статията не е моя, а е превод на статия на Франк Партной, публикувана в The Atlantic. Авторът е професор по право в University of California, Berkely School of Law, George E. Barett професор по Право и Финанси и директор-основоположник на Центъра за Корпоративно и Облигационно Право в University of San Diego. Автор на бестселъра ‘Ф.И.А.С.К.О.: Кръв във Водата на Уолстрийт’, за опита му там. Скорошните му книги включват ‘Заразна Алчност: Как Заблудата и Рискът Корумпираха Финансовите пазари’.
Статията дава ясна представа как малко или дори почти нищо не се е променило в положителна посока в банковия сектор в САЩ след Финансовата Криза от 2008 год., а дори напротив. Ето и самата статия:
След месеци живот с пандемията от Коронавирус, американските граждани са добре запознати с цената, която икономиката плаща: счупени вериги за доставки, рекордна безработица, провал в сектора на дребния бизнес. Всички тези фактори са сериозни и биха могли да доведат САЩ до дълбока, продължителна рецесия. Но има и друга заплаха за икономиката. Тя дебне в балансите на големите банки и това може да доведе до катаклизъм. Представете си, ако, в допълнение към цялата несигурност около пандемията, се събудите една сутрин, само за да откриете, че финансовият сектор се е сринал.
Може да си мислите, че подобна криза е малко вероятна, тъй като спомените от катастрофата през 2008 г. са все oще свежи. Но, макар и банките да научиха няколко урока от това бедствие и да се създадоха нови закони, целящи да ги предпазят да не поемат твърде голям риск, те всъщност не съумяха да си вземат поука. В резултат на това, може би сме на ръба на поредния срив, който би бил не толкова различен като тип, а по-скоро като степен от срива през 2008 год. Този може да е по-лош.
Финансовата криза през 2008 г. беше свързана с жилищните ипотеки. Стотици милиарди долари заеми за купувачи на жилища бяха ‚преопаковани‘ като ценни книжа, наречени обезпечени дългови задължения, известни като CDO-та. На теория, CDO-тата имаха за цел да прехвърлят риска от банките, които отпускат пари на купувачите на жилища. На практика, същите банки, които издават заеми за жилища, също залагаха много на CDO-тата, често използвайки сложни техники, скрити от инвеститорите и регулаторите. Когато пазарът на жилища пое удара, тези банки бяха засегнати двойно. В края на 2007 г. банките започнаха да оповестяват десетки милиарди долари загуби от подценени CDO-та. На следващата година Lehman Brothers фалира, като повлече икономиката със себе си.
Федералното правителство се намеси, за да спаси другите големи банки и за да укроти паниката. Интервенцията работеше – макар че успехът й не изглеждаше сигурен по онова време – и системата се сaморегулира. Разбира се, много американци пострадаха в резултат на катастрофата, загубиха домове, работни места и богатство. В следствие на което, голямата разлика между тези, които имат, и тези, които нямат, се увеличи още по-драстично. До март 2009 г. икономиката беше в подем и започна най-дългият бичи пазар в историята.
За да предотврати следващата криза, през 2010 год. Конгресът прие Акта Дод-Франк. Според новите правила банките трябваше да вземат по-малко заеми, да правят по-малко дългосрочни залози и да бъдат по-прозрачни по отношение на своите активи. Федералният резерв започна провеждането на ‘стрес-тестове‘, за да държи банките изкъсо. Конгресът се опита да реформира агенциите за кредитен рейтинг, които бяха обвинявани масово, че са спомогнали краха, като са давали високи оценки на съмнителни CDO-та, много от които са били натоварени с подлежащи на предплащане кредити, дадени на неквалифицирани кредитополучатели. В хода на кризата бяха неизпълнени повече от 13 000 CDO инвестиции, които бяха оценени като клас AAA – най-високата възможна оценка.
Реформите бяха добронамерени, но, както ще видим, те не предпазиха банките от връщане към старите, лоши навици. След жилищната криза, CDO-та съвсем естествено станаха нежелани активи. Търсенето се прехвърли към подобен – и подобно рисков – инструмент, който дори има подобно име: CLO, или задължение за обезпечение по заем. CLO ‚ходи и говори‘, като CDO, но на мястото на заемите, направени на купувачите на жилища, са заеми, предоставени на бизнеса – или по-точно проблемните бизнеси. CLO-тата обединяват в себе си така наречените ‚заемни кредити‘ ( leveraged loans )- ипотечните кредити на първостепенните кредити в корпоративния свят. Това са заеми, предоставени на компании, които са погасили заемите си и вече не могат да продават облигации директно на инвеститори или да отговарят на условията за традиционен банков заем. В момента има неизплатени заеми на стойност над 1 трилион долара. Болшинството се държат в CLO-та.
Точно както лесните ипотеки подхраниха икономическия растеж след 2000-та година, така и евтиният корпоративен дълг го направи през последното десетилетие и много компании се възползваха от него.
Бях част от групата, която структурира и продава CDO-та и CLO-та в Morgan Stanley през 90-те. Двете ценни книжа са забележително еднакви. Подобно на CDO-тата, CLO-тата имат няколко слоя, които се продават отделно. Долният слой е най-рисковият, а горният – най-безопасен. Ако само няколко от CLO кредитите не бъдат погасени, долният слой ще претърпи загуба, а останалите слоеве ще останат в безопасност. Ако липсата на погасяване се увеличи, долният слой ще загуби още повече и проблемът ще започне да се разпространява нагоре по слоевете. Горният слой обаче остава защитен: губи пари само след като долните слоеве бъдат заличени напълно.
Освен ако не работите в сферата на финансите, вероятно не сте чували за CLO, но според много оценки пазарът на CLO е по-голям, отколкото пазарът на CDO за ипотечни кредити в своя разцвет. Банката за международни разплащания, която помага на централните банки да постигнат финансова стабилност, оцени общия размер на пазара на CDO през 2007 г. на 640 милиарда долара; тя оцени общия размер на пазара на CLO през 2018 г. на 750 милиарда долара. Оттогава насам са създадени над 130 милиарда долара CLO-та, някои дори през последните месеци. Точно както лесните ипотеки подхраниха икономическия растеж след 2000-та година, така и евтиният корпоративен дълг го направи през последното десетилетие и много компании се възползваха от него.
Въпреки очевидната прилика със ‚злодея‘ от последната катастрофа, CLO-тата бяха похвалени от председателя на Федералния резерв Джером Пауъл и министъра на финансите Стивън Мнучин за преместване на риска от заеми чрез усвояване извън банковата система. Подобно на бившия председател на Фед Алън Грийнспан, който омаловажи рисковете, породени от ипотеките на първостепенно ниво, Пауъл и Мнучин омаловажиха всички проблеми, които CLO-тата могат да създадат за банките, аргументирайки се, че рискът се съдържа в самите CLO-та.
Тези ‚розови‘ схващания са далеч от реалността. Банката за международни разплащания изчислява, че по целия свят банките притежават най-малко CLO-та на стойност 250 милиарда USD в края на 2018 г. Миналия юли, един месец след като Пауъл заяви на пресконференция, че „рискът не е в банките“, двама икономисти от Федералния резерв съобщиха, че американските депозитарни институции и техните холдингови компании притежават CLO-та на стойност над 110 милиарда USD, издадени само от Каймановите острови. Трудно е да се постигне по-пълна картина, отчасти защото банките не са съгласни относно отчитането на дяловете на CLO-тата. Бордът за финансова стабилност, който следи глобалната финансова система, предупреди през декември, че 14 % от CLO-тата – на стойност над 100 милиарда долара – не са отчетени.
Имам разплащателна сметка и жилищна ипотека към Wells Fargo; реших да видя колко силно инвестирана е моята банка в CLO-та. Трябваше да се ровя дълбоко в бележките под линия на последния годишен доклад на банката, чак до страница 144. В списъка могат да се намерят нейните сметки на ‚разположение за продажба‘. Това са инвестиции, които банката планира да продаде в даден момент, макар и не непременно веднага. Списъкът съдържа категориите безопасни активи, които очаквате да има в него: Съкровищни облигации на САЩ, общински облигации и т.н. Сгушен сред тях е артикул, наречен „обезпечен заем и други задължения“ – CLO. Прeкарах пръста си по страницата, за да видя общата сума на тези инвестиции, инвестициите, които Пауъл и Мнучин твърдяха, са „извън банковата система“.
Общата сума е 29,7 милиарда USD. Това е огромно число. И е вътре в банката.
След 2008 год. банките започнаха да поддържат повече капитал, за да се предпазят от евентуални спадове, а балансите им сега са с по-малко ливъридж, отколкото бяха през 2007 год. И не всяка банка има CLO-та. Но през декември, Съветът за Финансова Стабилност прецени, че за 30-те „глобални системно важни банки“ средната експозиция на заеми със заемни кредити (leveraged loans) и CLO-та е приблизително 60 % от капитала. Citigroup отчита CLO-та на стойност 20 милиарда USD към 31 март; JPMorgan Chase отчете 35 милиарда USD (заедно с нереализирана загуба на CLO-та от 2 милиарда USD). Няколко средно големи банки – Banc of California, Stifel Financial – разполагат с CLO-та, надхвърлящи 100 % от капитала си. Ако пазарът на заемни кредити (leveraged loans) имплодира, техните задължения могат бързо да станат по-големи от активите им.
Как тези банки могат да оправдаят хазарта с толкова пари за нещо, което изглежда като такъв рисков облог? Защитниците на CLO-тата казват, че всъщност това не е хазарт – напротив, те са толкова сигурно нещо, колкото можете да се надявате да бъде. Това е така, защото банките притежават най-малко рисковия, най-висок слой от CLO-то. От средата на 90-те години на миналия век най-високата годишна ставка за непогасяване на заемни кредити (leveraged loans) беше около 10 % по време на предишната финансова криза. Ако 10 % от кредитите в CLO-то са непогасени, долните слоеве ще страдат, но ако притежавате най-горния слой, може дори да не забележите. Три пъти повече заеми биха могли да бъдат непогасени и пак ще бъдете защитени, тъй като долните слоеве биха понесли загубата. Ценните книжа са структурирани така, че инвеститорите с висок толеранс към риска, като хедж фондовете и фирмите с частен капитал, купуват долните слоеве с надеждата да спечелят от лотарията. Големите банки се задоволяват с по-малка възвръщаемост и сигурността на най-горния слой. Към настоящото писание, нито един слой с оценка на AAA на CLO никога не е губил главницата си.
При все това, тази оценка AAA е измамна. Агенциите за кредитен рейтинг отделно оценяват CLO-тата и основния им дълг. Може да приемете, че CLO-тата трябва да съдържат дълг AAA, ако горният му слой е оценен като AAA. Далеч сме от това. Запомнете: CLO се състоят от заеми за фирми, които вече имат затруднения.
И така, какъв дълг намирате в CLO-то? Fitch Ratings изчислява, че към април повече от 67 процента от 1745 кредитополучатели в базата му за кредити на кредит са с рейтинг B. Това може да не звучи лошо, но дългът с рейтинг B е отвратителен дълг. Според определенията на рейтинговите агенции способността на кредитополучателя с рейтинг B да изплаща заем вероятно ще бъде нарушена при неблагоприятни бизнес или икономически условия. С други думи, 2/3 от тези заемни кредити може да загубят пари в икономически условия като тези, които срещаме в момента. Според Fitch, 15 % от компаниите със заемен кредит (leveraged loan) са оценени още по-ниско, в CCC или дори надолу. Тези кредитополучатели са на ръба на фалит.
И така, докато банките ограничават инвестициите си в CLO най-вече до слоеве с рейтинг AAA, това, което те наистина притежават, е излагане на десетки милиарди долари високорисков дълг. В тези високо оценени CLO-та няма да намерите нито един заем с оценка AAA, AA или дори A.
Как агенциите за кредитен рейтинг могат да се разминат с това? Отговорът е „корелация по подразбиране“, мярка за вероятността за неизпълнение на кредитите по едно и също време. Основната причина, поради която CLO-тата са били толкова безопасни, е същата причина, поради която CDO-тата изглеждаха безопасни преди 2008 г. Тогава и основните заеми също бяха рискови и всички знаеха, че някои от тях ще бъдат неизпълнени. Но, изглеждаше малко вероятно много от тях не бъдат изпълнени едновременно. Заемите бяха разпределени в цялата страна и сред много кредитори. Смятало се е, че пазарите на недвижими имоти са местни, а не национални, и факторите, които обикновено водят хората до неизпълнение на жилищните им заеми – загуба на работа, развод, лошо здраве – не се движат в една и съща посока едновременно. Тогава цените на жилищата паднаха с 30 % в цялата област, а непогасяванията скочиха.
Относно CLO-тата, рейтинговите агенции определят степените на различните слоеве, като оценяват както рисковете от заемите, които се използват, така и корелацията им по подразбиране. Дори по време на рецесия различните сектори на икономиката, като развлечения, здравеопазване и търговия на дребно, не се движат еднопосочно. На теория CLO-тата са конструирани по такъв начин, че да намалят до минимум шансовете всички заеми да бъдат засегнати от едно събитие или верига от събития. Рейтинговите агенции присъждат високи оценки на онези слоеве, които изглеждат достатъчно диверсифицирани индустриално и географски.
Банките не съобщават публично кои CLO притежават, така че не можем да знаем точно в кои заемни кредити (leveraged loans) дадена институция има експозиция. Но всичко, което трябва да направите, е да погледнете списъка на кредитополучателите, за да видите потенциалния проблем. Сред десетките компании, които Fitch добави към списъка си с „проблемни заеми“ през април, бяха AMC Entertainment, Entertainment, Bob’s Discount Furniture, California Pizza Kitchen, the Container Store, Lands’ End, Men’s Wearhouse, and Party city. Това са всички компании, които са силно засегнати от ‚затягането на колана‘, което придружава всеки конвенционален спад.
При все това, не сме в разгара на конвенционален спад. Двете компании с най-голям размер на неизплатения дълг в списъка на Fitch за април бяха Envision Healthcare, компания за медицински персонал, която, наред с други неща, помага на болниците да администрират спешна помощ, и Intelsat, който осигурява сателитен широколентов достъп. Към списъка беше добавен и Hoffmaster, който прави продуктите, използвани от ресторантите за пакетиране на храна за изнасяне. Компаниите, за които може би сте очаквали, че преживяват настоящата икономическа буря, са сред онези, които страдат най-силно, тъй като потребителите не само затягат коланите, но и предефинират това, което смятат за необходимо.
Неизпълненията по кредитите вече се случват. През април имаше повече от всякога. Оттук насетне само ще се влошава.
Дори преди да удари пандемията, агенциите за кредитен рейтинг може би подценяваха колко уязвими могат да бъдат тотално различни отрасли под влияние на едни и същи икономически сили. Статия от 2017 г. на Джон Грифин от Тексаския университет и Джордан Никерсън от Бостънския Колеж показа, че предположенията за корелация по подразбиране, използвани за създаване на група от 136 CLO-та, трябва да са били три до четири пъти по-високи, отколкото са били, и грешки в изчисленията са довели до много по-високи оценки, отколкото биха били оправдани. „Загрижен съм за това, че CLO-та с рейтинг AAA ще се провалят в настъпващата криза през следващите няколко години“, ми каза Грифин през май. „Тази криза е по-ужасяваща, отколкото очаквах.“
При сегашните условия перспективата пред заемните кредити (leveraged loans) в редица отрасли е наистина мрачна. Компании като AMC (близо 2 милиарда USD дълг, разпределен в 224 CLO-та) и Party City (719 милиона USD дълг в 183 CLO-та) бяха в тежко положение дори преди социалното дистанциране. Сега филмовите събития и партитата са поставени на пауза за неопределено време и може никога да не се върнат към пред-пандемичните си нива.
Цените на слоевете CLO с оценка AAA се сринаха през март, преди Федералният резерв да обяви, че допълнителните му заеми в размер на 2,3 трилиона USD ще включват заеми на CLO-та. (Програмата е противоречива: наистина ли ФЕД е готов да подкрепи CLO-тата, когато толкова много здрави малки предприятия се борят да изплащат дълговете си? От средата на май не са правени нови такива заеми.) Далеч от това да се изплашат, някои от големите банки се вдъхновиха да купят ниско по време на срива: Citigroup придоби 2 милиарда USD от CLO-та с рейтинг AAA по време на срива и реализира 100 милиона USD печалба, когато цените отскочиха обратно. През май други банки, включително Bank of America, закупиха по-ниски слоеве от CLO-та за около 20 цента на долар.
Междувременно неизпълненията по кредитите вече се случват. През април имаше повече от всякога. Няколко експерти ми казаха, че очакват повече рекордни месеци това лято. Оттук насетне само ще се влошава.
Ако неизпълненията на задължения по заеми продължат, до колко точно биха могли да навредят на икономика в по-голям мащаб? Какъв точно е най-лошият сценарий?
За момента финансовата система изглежда сравнително стабилна. Все още банките могат да изплащат дълговете си и да преминат своите тестове за регулаторен капитал. Но припомнете си, че предишната катастрофа отне повече от година. Настоящето е аналогично не на есента на 2008 г., когато САЩ беше в пълна криза, а на лятото на 2007 год., когато някои ценни книжа преминаваха ‚под вода‘, но все още никой не знаеше какъв ще бъде резултатът.
Това, което ще опиша, е спекулативно със сигурност, но се корени в опита на предишния срив и в това, което знаем за настоящите банкови наличности. Целта на този най-лош сценарий не е да се каже, че той непременно ще се случи. Целта е да се покаже, че може. Само това трябва да ни плаши всички – и да ни информира по начина, по който да мислим за следващата година и нататък.
Източник: Базирано на данни от Fitch Ratings. Четвъртото CLO изобразява 78 % ставка на непогасявания при агрегираните заемни кредити.
По-късно това лято просрочените заемни кредити (leveraged- loan defaults) ще се увеличат значително, тъй като икономическите ефекти от пандемията ще се отчетат напълно. Вероятно, Съдилищата по Банкрутите ще бъдат претрупани с нови и нови апликации за банкрути. (Само за период от 2 седмици през май, J.Crew, Neiman Marcus и J. C. Penney подадоха заявления за несъстоятелност) Вече знаем, че значителна част от заемите в CLO-та имат слаби споразумения, които предлагат на инвеститорите само минимална правна защита; на език на индустрията, те се наричат „cov lite“. По този начин притежателите на заемни кредити (leveraged loans) ще имат щастието да получат центове за долар, тъй като компаниите фалират – нищо в близост до тези 70 цента за долар, които бяха стандартни в миналото.
Тъй като банките ще започват да усещат тежестта от тези неизпълнени задължения, обществеността ще научи, че те далеч не са единствените институции, които залагат стабилно на CLO-та. Застрахователният гигант AIG – който имаше големи инвестиции в CDO през 2008 г. – сега има експозиция на над 9 милиарда USD в CLO. Американските животозастрахователни компании като цяло за 2018 год. държат приблизително 1/5 от капитала си, в със същите тези инструменти. Пенсионните фондове, взаимните фондове и борсово търгуваните фондове (популярни сред инвеститорите на дребно) също са силно инвестирани в заемни кредити (leveraged loans) и CLO-та.
Самите банки могат да разкрият, че инвестициите им в CLO са по-големи, отколкото се знае в момента. Всъщност вече виждаме как това се случва. На 5 май Уелс Фарго разкри CLO-та на стойност 7,7 милиарда USD в различен ъгъл на баланса си от този на тези 29,7 милиарда USD, които открих в годишния си доклад. С натрупването на просрочени задължения, гледната точка на Мнучин и Пауъл, че заемите с привлечени кредити не могат да навредят на финансовата система, ще бъде определене по-скоро като пожелателна.
Досега се фокусирах върху CLO-тата, защото те са най-тревожните активи, притежавани от банките. Но те са емблематични и за други сложни и изкуствени продукти, които банките са трупали и изключват от балансите си. В течение на тази година, нищо чудно банките да отчитат далеч по-големи тримесечни загуби, от очакваните. Подробностите ще включват главозамайващ масив от транзакции, които ще припомнят не само имотната криза, но и скандала с Enron от началото на 2000-те. Спомняте ли си всички онези дъщерни дружества, които Енрон създаде (много от тях са скандално наречени на герои от Междузвездни Войни), за да не се рискуват залози от финансовите отчети на енергийната компания? Големите банки използват подобни структури, наречени „Дружества с Променлива Лихва“ – дружества, създадени до голяма степен за задържане на пазарни позиции. Wells Fargo има над 1 трилион USD активи в ДсПЛ, за които в момента знаем много малко, тъй като изискванията за отчитане са непрозрачни. Но една популярна инвестиция, държана в ДсПЛ, е ценни книжа, подкрепени от търговски ипотеки, като заеми на търговски центрове и офис паркове – две категории кредитополучатели, които изпитват сериозно напрежение в резултат на пандемията.
Ранните загуби от CLO-та сами по себе си няма да заличат капиталовите резерви, изисквани от Дод-Франк. И някои от най-безотговорните хазартни игри от последната криза – спекулативните деривати и суапове за кредитно неизпълнение (CDS-и), за които може би си спомняте от 2008 год. – днес са по-редки, ми споделят експерти. Но загубите от CLO, съчетани със загуби от други проблемни активи, като тези ценни книжа, обезпечени с търговска ипотека, ще доведат до сериозни пропуски в капитала. Междувременно същите икономически сили, тласкащи CLO-тата, ще засегнат силно други части от балансите на банките; с настъпването на рецесията традиционните източници на приходи също ще пресъхнат. За някои ерозията на капитала би могла да се доближи до нивата, които Lehman Brothers и Citigroup претърпяха през 2008 год. Банките с недостатъчни парични резерви ще бъдат принудени да продават активи на ‚недоволен‘ пазар, а постъпленията ще бъдат лоши. Цените на заемните кредити и тези чрез разширените CLO-та ще се спадат спираловидно.
Може би се досещате за голяма част от останалото: В даден момент ще се разпространят слухове, че някоя голяма банка е близо до колапс. Краткосрочното кредитиране, което поддържа американската икономика, ще се възползва. Федералният резерв ще се опита да организира банкова помощ. Всичко това се случи и миналия път.
Но този път предложението за спасяване вероятно ще се сблъска с по-твърда опозиция от двете страни. От 2008 год. насам, популистите вляво и вдясно в американската политика са станали подозрителни към раздаването на пари на големите банки. Критиците, вече разбиращи, че банките са били недостатъчно наказани за злоупотребата си, довела до последния срив, ще бъдат възмутени да научат, че банките са се подиграли безпроблемно с духа на реформите след 2008 г. Някои членове на Конгреса ще поставят под въпрос дали Федералният резерв има право да купува рискови инвестиции за подпомагане на финансовия сектор, както направи през 2008 год. (Дод-Франк ограничи възможността на ФЕД да се насочва към конкретни компании и изключи кредитите на фалирали или неплатежоспособни институции.) Правителствените служители ще провеждат неистови срещи, но безрезултатно. Фалиращата банка ще се провали, а зад нея се нареждат други.
И тогава, някъде през следващата година, всички ще се взираме във финансовата бездна. В този момент ние ще сме далеч от обхвата на предишната рецесия и ще сме изчерпали средствата за защита, които са спасили системата миналия път, или ще сме установили, че този път няма да проработят. Какво тогава?
Доскоро поне, САЩ бяха правилно фокусирани върху намирането на начини да излязат от пандемията на Коронавируса, давайки приоритет на здравето на американските граждани. Но икономическото здраве не може да бъде възстановено, докато хората не се чувстват сигурни в ежедневния си бизнес. При все това, здравните рискове и икономическите рискове трябва да се разглеждат заедно. Изчислявайки рисковете от възобновяване на икономиката, трябва да разберем истинските разходи относно оставането на същата затворена. В един момент те могат да станат повече, отколкото страната е способна да понесе.
Финансовият сектор не е като другите сектори. Ако не успее, фундаменталните аспекти на съвременния живот биха могли да се провалят заедно с него. Можем да загубим възможността да получим заеми за закупуване на къща или кола, или да плащаме за колеж. Без надежден кредит много американци могат да се борят да плащат за ежедневните си нужди. Ето защо през 2008 год. тогавашният министър на финансите Хенри Полсън стигна толкова далеч, че клекна на коляно, за да моли Нанси Пелоси за помощта й да пощади системата. Той разбираше алтернативата добре.
Ужасяващ е фактът, че настоящата ситуация е толкова тежка отчасти, защото банките възстановиха лошото си поведение след последния срив – поемат твърде много рискове, скриват дълг в сложни инструменти и задбалансови предприятия и като цяло експлоатират вратички в закони, предназначени да подсилят алчността им. Да бъдат пощадени за втори път през същия век ще бъде значително по-трудно.
Ако съберем политическата воля за това – или ако предотвратим най-лошите възможни резултати в тези несигурни времена, – ще бъде наложително правителството на САЩ да наложи реформи, които да бъдат достатъчно строги, за да избегнат следващата криза. Видяхме как банките реагират на строги порицания и скромна реформа. Този път може да се наложи регулаторите да ‚демонтират‘ системата, каквато я познаваме. Банките трябва да играят много по-опростена роля в новата икономика, сами да вземат решения за отпускане на заеми, вместо да ги предоставят на агенции за кредитен рейтинг. Банките трябва да се изчистят от каквато и да е ‚нова мода‘ носеща сигурност, която би заменила CLO-тата. За да предотвратим друга криза, ние също се нуждаем от много повече прозрачност, така че да можем да видим кога банките се поддават на изкушението. Банката не трябва да има право да задържи активите на стойност 1 трилион USD извън отчетите си.
Ако успеем да преминем през следващата година, без да се събудим в колапс, ще трябва да намерим начини да попречим на големите банки да приемат залози, които не могат да си позволят да загубят. Късметът им – и нашият – в един момент ще се изчерпа.
Тази статия ще се появи в печатно издание юли / август 2020 г. с заглавието „Най-лошият сценарий“.
ФРАНК ПАРТНОЙ е професор по право в UC Berkeley.
*Превод: Крум Атанасов, igold.bg.
**Оригиналната статия може да прочетете тук
