Увод
През последните десетилетия повечето страни по света се радват на ниска инфлация, но от известно време все повече икономистите предупреждават, че в даден момент инфлацията може отново да се превърне в проблем, ако основните икономически условия и политически режими станат по-сходни с тези от 70-те години: де–глобализиран свят; висок публичен дълг; финансова репресия; силно ограничена автономия на централните банки; и по-голяма роля на държавата в икономиката. [1]
Предстои ли ни преминаване към нова ера на устойчива и по-висока инфлация, а не на тази, с която сме свикнали? В тази публикация се фокусираме главно върху глобализацията като фактор, допринесъл за ниската инфлация в миналото, и обръщаме внимание на някои сигнали от настоящето, които показват реална възможност за обръщане на тази тенденция в бъдеще.
Глобализацията и нейната връзка с инфлацията
От Адам Смит и Давид Рикардо знаем, че благосъстоянието на всички страни, независимо дали са нови участници или с утвърдени позиции, трябва да се увеличи в резултат на по-голямата търговия и специализация, както и от способността на капитала да намери своята най-висока възвръщаемост.
По подобен начин през последните десетилетия глобализацията разшири избора на продукти по целия свят и намали потребителските разходи, като подобри глобалното разпределение на ресурсите и измести производствените фактори към техните най-ефективни приложения. Тя също засили дезинфлацията чрез засилване на конкурентния натиск, пред който са изправени компаниите и работниците.
Първата графика показва обратната връзката между инфлацията в развитите икономики и растежа на търговската интеграция. След период на силен растеж на цените през 70-те и 80-те години, инфлационната динамика намалява в съответствие с темпа на растеж на глобализацията.
Първо, знаем, че работниците се съревновават не само на местно ниво, но и с колегите си в чужбина. Поради тази причина процесът на инфлация е нямало как да остане имунизиран срещу навлизането в глобалната икономика на бившия съветски блок, Китай и други развиващи се страни. Това добави около 1,6 милиарда ниско платени работници към глобална работна сила.
Големите мултинационални компании черпят от трудовите ресурси по целия свят, което означава, че биха могли да отговорят на ниската безработица в своите страни, като наемат повече работници в чужбина, отколкото като повишат заплатите. Много изследвания в тази област показват, че това явление е направило инфлацията по-малко чувствителна към вътрешните фактори. [2]
Това означава, че работниците са по-малко способни да договарят по-високи заплати, когато безработицата е ниска, което води до по-слаба връзка между безработицата, растежа на заплатите и инфлацията.
Второ, конкурентният натиск, причинен от глобализацията, може да е повлиял на инфлационните процеси, като увеличава растежа на производителността, като по този начин намалява разходите и надценките на фирмите.
Тъй като националните пазари стават все по-интегрирани и отворени, търговците на стоки и услуги се сблъскват с по-голяма конкуренция и по-малка пазарна мощ, отколкото в миналото.
Например едно проучване изчислява, че търговията само с Китай е намалила годишната инфлация на цените на вноса в САЩ с около 1 процент през периода 1993-2002 г.[3]
Преките ефекти от по-ниските цени на вноса могат да подценят цялостния ефект върху общите потребителските цени, тъй като по-ниските цени на вноса може да принудят конкуриращите се местни фирми също да ограничат цените си. Изследванията в тази област обикновено установяват, че цените на вноса оказват отражение върху цените, начислявани от местните производители.
Трето, обикновено, когато чуем термина „глобализация“, ние сме склонни да мислим само за търговия с физически стоки, но глобализацията е оказала огромно влияние върху разширяването на глобалната търговия с услуги и по-тясното интегриране на световните финансови пазари. Ако американски потребител има проблем със софтуера или с кредитната си карта, човекът по телефона, който помага най-често, живее в друга държава.
С едно изречение, глобализацията повиши световното предлагане на работна ръка, увеличи конкуренцията и накара компаниите да определят цените си по-стратегически.
Промените към и в резултат на (де)глобализация
Въпреки че нямаме кристална топка, която да предскаже точния момент на настъпване на тези събития, промените, които ще опиша, изглеждат неизбежно измерени в икономическото време.
Първо, световната икономика претърпява големи структурни промени. Застаряващото население и отслабването на глобализацията в производството на стоки са в ход.
В същото време не е необходимо тези структурни сили да бъдат дефлационни, особено след пандемията COVID-19. Въпреки че глобализацията е допринесла за спада на цените през последните 30 години, възможно е настоящата тенденция да се промени. Пандемията може едновременно да предизвика де-глобализация – тъй като протекционизмът се повишава и фирмите съкращават веригите за доставки, за да повишат оперативната си устойчивост.
В съвместната си книга „Големият демографски обрат“ Чарлз Гудхарт и Маной Прадхан твърдят, че глобализацията е атакувана и никоя друга икономика не може да повтори това, което Китай е направил.[4]
Според авторите застаряващото население удря растежа на работната сила и засилва фискалния натиск. Не на последно място, те твърдят, че с увеличаване на броя на потребителите спрямо този на производителите, инфлационният натиск ще се увеличи. Освен това, с намаляването на работната сила и отслабването на глобализацията, пазарната мощ на работниците ще се появи отново, засилвайки този инфлационен натиск.
Графиката по-долу показва тенденциите в работната сила през следващите десетилетия. Като цяло населението в трудоспособна възраст намалява в световен мащаб – Африка е ключово изключение, а Индия в по-малка степен, но местното население, особено в Африка, се характеризира с по-ниски умения и специализация.
В допълнение към демографските тенденции съществуват и други важни фактори, които се променят в процеса на глобализация и може да се превърнат в бъдещ генератор на постоянна инфлация.
Глобализацията и интеграцията в развиващите се пазарни икономики оказва влияние върху търсенето и предлагането на стоки и услуги. В самото начало повечето страни започнаха с много ниски заплати, отразяващи безкрайно ниската им производителност при твърдите икономически и политически системи, с които бяха натоварени. Но с течение на времето те станаха по-продуктивни, тъй като придобиха основни инструменти, като физически капитал, обучение и свободата да правят собствен избор, в резултат на което реалните им заплати започнаха да се повишават.
Глобализацията доведе до увеличаване на покупателната способност на доходите в индустриализираните страни, което увеличи потреблението на техните жители. Това доведе до консумация на по-калорична храна от населението на тези страни, до мащабни инфраструктурни проекти в Китай и Индия, които се превърнаха в основни играчи в глобалното търсене на различни суровини. Покачващите се разходи в тези страни са една от основните причини за скорошното покачване на цените на енергията, храните и някои суровини в световен мащаб.
В обобщение, ефектът от растежа на доходите в развиващите се икономики в резултат на глобализацията се превръща в източник на инфлация за САЩ и други развити икономики чрез покачване на цените на храните и суровините. Всъщност не можем да изключим възможността един ден глобализацията да създаде траен инфлационен натиск, който далеч надхвърля първоначалните фактори, водещи до спад на цените.
Последиците за паричната политика
Със сигурност паричната политика определя инфлацията в дългосрочен план и Централната банка трябва да поеме отговорност за инфлацията, генериранa посредством нейните политики и решения. Например, глобализацията доведе до относително по-ниски цени на вноса поради по-ниските разходи за труд в развиващите се икономики, но ако дългосрочната цел за инфлация на Централната банка се запази постоянна, тогава крайният ефект от по-ниските цени на вноса върху основната инфлация ще бъде нула, тъй като промените в другите компоненти от потребителската кошница компенсират ефекта от вносните цени.
Това означава, че ако в миналото глобализацията е допринесла за дефлация в цените на вноса от 1% годишно в САЩ, този ефект е позволил на вътрешните цени да се повишат над 2%, без това да оказва натиск върху ФЕД за охлаждане на икономиката чрез повишаване на лихвените проценти. През този период инфлацията остава на нива от 2% в съответствие с целта на банката и в същото време Федералният резерв позволява на вътрешните сектори на икономиката, които генерират най-много работни места, да функционират при по-ниски лихвени проценти.
Как би реагирал ФЕД, ако глобализационните сили се обърнат постоянно и вносът, вместо да изважда от общата инфлация, се превърне в компонент със значителен принос към нея? Това би означавало, че ФЕД ще трябва да жертва създаването на нови работни места, за да поддържа ценова стабилност (ФЕД ще трябва да повиши лихвените проценти, като по този начин ограничи растежа на местните компании, за да може да компенсира инфлацията, идваща от вноса). Това звучи доста непопулярно, като се има предвид, че при последните промени в дългосрочната стратегия на банката, ФЕД издигна пазара на труда в йерархията на своите цели.[5] Ако банката остане последователна в своите действия, това може да означава само по-висока целева инфлация в бъдеще.
Друг важен въпрос би бил, ако връзката между безработицата и инфлацията се промени толкова неблагоприятно в резултат на демографските промени, биха ли Централните банки затегнали толкова, колкото е необходимо, за да овладеят инфлацията?
Заключение
Когато говорим за (де)глобализация и за обръщане на ценовите тенденции от миналото в резултат от нея, е важно да се прави разлика между краткосрочната и дългосрочната перспектива. Със сигурност някои от тези процеси вече са в ход, но те не могат да се развият в рамките на една нощ, а обикновено отнемат много време.
Съществува и вероятност инфлацията да се появи и по-рано, например в резултат на политически проблем, водещ до свят с глобализация в пълно отстъпление. Възможно е наследството от пандемията да ускори предишни тенденции, като по-високата задлъжнялост в частния и особено публичния сектор и по-голямата роля на държавата във вземането на икономически решения.
[1] Is inflation dead or hibernating? by Claudio Borio Bank for International Settlements
[2] The Death of the Phillips Curve? By Anthony Murphy
[3] Kamin, Steven B., Mario Marazzi, and John W. Schindler (2006). “The Impact of Chinese Exports on Global Import Prices,” Review of International Economics, vol. 14 (May), pp. 179-201.
[4] „ The Great Demographic Reversal
Ageing Societies, Waning Inequality, and an Inflation Revival“ – Authors: Goodhart, Charles, Pradhan, Manoj
[5] The most recent version of the 2012 statement is available on the Board’s website at https://www.federalreserve.gov/monetarypolicy/files/FOMC_LongerRunGoals.pdf
