Реших да напиша тази статия, за да предупредя инвеститорите в злато за определени рискове, на които малцина обръщат внимание, а още по-малко могат да оценят обективно. Поради високото ниво на пропаганда и фалшиви новини, някои съществени рискове биват изтъкнати като позитиви. Като човек, завършил политология, гледам на златото като актив убежище, не само от финансова и макрогледна точка, а и от геополитическа такава. Историята може и да не се повтаря дословно, но често се римува в същия такт. Статията има за цел да направи паралели и да изгради логически връзки относно темата за американския изолационизъм в миналото и в настоящето по максимално обективен начин. Несъмнено, това е един от най-сериозните проблеми, които смятам, че седят пред света днес, след избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
Логиката на американския изолационизъм
Американският изолационизъм се основава на поне шест различни, но взаимосвързани опорни точки:
- Извличане на ползи от естествената сигурност, която дава географското положение на САЩ. Страната е заобиколена от само двама, и то добронамерени исторически съседи – Канада и Мексико. От другите две страни има два океана – Атлантическия и Тихия. Това дава условия на естествена географска изолация.
- Нация изкупител (Redeemer Nation). Това е социален конструкт на мислене, типичен само за американците. Обяснява се трудно на хора, които не познават американския социум. След Гражданската Война в САЩ, по време на Реконструкцията, се появява движение, наречено The Redemption. Движението е съставено от поддръжници на демократите (тогава демократите са поддържали робовладелския строй, а републиканците не), което цели да ‚изкупи вината‘ от загубата на Юга в Гражданската война, като върне робството и старото статукво. До голяма степен, ‚американската изключителност‘ се базира на това, че американците смятат, че са нация, която прави грешки, които трябва да бъдат поправени, и така върви по пътя си напред. От там идва и социалният комплекс за изкуплението от грешката. Явлението е старо и се корени дълбоко в религията и усещането за вина. Обама ползва успешно тази социална конструкция, като обещава надежда и печели безусловно два мандата. Същото прави Тръмп – обещава излекуване на нацията. Разликата е, че Обама води кампания, базирана на толерантността, докато Тръмп води кампания, базирана на омразата. При все това и двамата засягат струната на нуждата от изкуплението в избирателите, която е базово заложена в американеца от поколения назад.
- Насърчаване на свободата и просперитета у дома – това е един от политическите лозунги, който се използва пред избирателите от редица американски политици в историята на САЩ, който е имал логика в ранната фаза на формирането на нацията, но няма логика от началото на XX век, понеже не дава обяснения защо, след като се търси просперитет у дома, политиката на страната е толкова експанзивна в търговско и геополитическо отношение, което води и до следващата точка.
- Запазване на свободата на действие в чужбина – докато Америка се изолира, тя напълно запазва правата си пред избирателя, останалите страни да не се изолират от нея. Често политици, които са се намирали в условия на силна американска икономика и не са могли да изтъкнат насърчаване на просперитета у дома, са ползвали този мотив за изолационизма.
- Защита на социалната хомогенност – антиимигрантските настроения не са новост за американската политическа реалност. Такива е имало във всеки един етап от историята на САЩ и винаги са се появявали по време на изолационистични фази.
- Насърчаване на пацифизма – ранната и утвърдителна намеса на САЩ в конфликти е била способна да доведе до бърз мир в миналото, а ненамесата на страната винаги е водила до продължителна война. Това ще докажа в следващите редове.
Тези шест логики на изолационизма присъстват от ранното оформяне на САЩ и всички те фигурират като елементи в развиващия се разказ за Американската Изключителност. Въпреки това, тяхната значимост и тежест се променят във времето в зависимост от вътрешното и международното развитие. Също така има и регионални различия в идеологическата сила на тези варианти; например либертарианските щамове на изолационизма са по-силни на юг, докато пацифистките щамове имат по-голямо влияние на север. Регионалното и идеологическото разнообразие на изолационистката доктрина водят до нейната политическа издръжливост, позволявайки на същата да доминира за дълги периоди в американското държавно управление. Въпреки нарастващата мощ на нацията, технологичните промени, смяната на поколенията, преместването на контрола върху изпълнителната и законодателната власт и вариациите в политически и икономически интереси на различните части на Америка, изолационизмът се появява и изчезва периодично в исторически план.
Как можем да направим паралел към днешни времена? Тръмп обявява официално, че понеже европейските страни не плащат вноските си в НАТО редовно и напълно, САЩ няма да ги защитава. Това е ясен процес от глобализъм към изолационизъм. Но защо? Нека видим в следващите редове.
Зараждане на изолационизма
През септември 1796 г. Джордж Вашингтон публикува своята прощална реч, насърчавайки бъдещите поколения да „спазват добросъвестността и справедливостта към всички нации; ‚култивирайте мир и хармония с всички.‘ Той насърчава активните търговски споразумения и признава, че ще дойде денят, когато САЩ ще водят война от името на своите интереси. Според него, до тогава САЩ не трябва да се месят във вековния конфликт между европейските империи. Друга негова ключова позиция е: ‘Нация, която отдава на друга прекомерна омраза или нeобичайна привързаност, в известна степен е роб‘. Без да подкрепя американския изолационизъм, който официално се превръща в термин 130 год. по- късно, Джордж Вашингтон до голяма степен го дефинира индиректно с думите си. Но нека не забравяме каква е била обстановката тогава. Французи и англичани са се месели активно в делата на САЩ. Посланието на Джордж Вашингтон обуславя политиката на краткотрайни съюзи точно с тази цел. Прощалната реч на Вашингтон е изключително балансирана в същината си. Направете си труда да я прочетете. От една страна той показва как Америка да защити суверенитета си от външно влияние, а от друга виждаме ясно как подканва към въздържание от империалистично и териториално разрастване и смята, че просперитетът е възможен само чрез разбирателство с всички страни.
Как можем да направим паралел с днешни времена? В днешни времена виждаме ‚необяснимата‘ привързаност на Тръмп към Путин и ясната омраза на същия към европейските си партньори в НАТО и от друга страна – към Китай, което е в пълен противовес с думите на Вашингтон горе. От друга страна, Тръмп е в синхрон с Джордж Вашингтон относно ненамесата на САЩ в чужди конфликти, но при едни вече ясно утвърдени след ВСВ силни зависимости в целия свят и то зависимости, създадени, за да не се повтарят ПСВ и ВСВ. Това не е първият случай, при който американски президент изкривява думите на Вашингтон в изгодна за него посока. Нека видим и другите случаи, обаче.
От раждането на нацията до началото на 20-и век Америка не само става напълно независима от Великобритания и Франция, а и заема водеща роля в геополитическите течения по света. Посланието на президента Джордж Вашингтон от 1796 г., че Съединените Щати трябва да имат с чужди нации „колкото е възможно по-малко политически връзки“ задава тона за следващите десетилетия. Чак до имперския завой от 1898 г. страната отбягва стратегически ангажименти извън Северна Америка. Преди края на деветнадесети век липсата на обвързаности бива основна външна политика. Въпреки това американците по това време не се смятат за изолирани. В същото време Европейските империи придобиват значителни владения в Западното полукълбо и държат на разположение флотите и войниците, необходими за защита на техните територии и интереси. Потенциалните им врагове са наблизо, а не от другата страна на Атлантика, както е при американците. Освен това американците далеч не биват пасивни, когато става въпрос за териториална и търговска експанзия, което е и основна причина да не се чувстват изолирани. От самото начало те се стремят да заемат, по думите на Александър Хамилтън, „възходяща позиция в системата на американските дела“, като в крайна сметка изгонват имперските сили на Европа от Западното полукълбо, но без да завземат чужди територии. Американците са решени да търгуват във всички части на земното кълбо и да използват военна сила, за да защитят американските търговци, при необходимост.
Но това, което Съединените Щати правят в онези времена и което ги квалифицира като изолационистка нация par excellence, бива да не поемат трайни стратегически ангажименти извън непосредственото им съседство. До 1898 г. американците многократно загърбват възможностите за разширяване извън Северна Америка. Те редовно обсъждат, но последователно отхвърлят предложенията за изтръгване на контрола върху неприлежащи територии, включително Куба, Датска Западна Индия, Хаити, Хавай и Санто Доминго. Между 1898 и 1941 г. започват да налагат претенциите си за хегемония в полукълбото, правейки опит за имперска експанзия в Тихия Океан, и се намесват в Европа по време на ПСВ. Тези набези предизвикат остра политическа реакция и стратегическо отстъпление у дома. През цялото време, с изключение на влизането на нацията в ПСВ, Съединените Щати се стремят да избегнат заплитането си в съперничеството между великите сили и устояват на изкушението да превземат територии.
Подобна сдържаност на фона на възхода прави самия възход на Америка наистина изключителен. Оттам се заражда и така наречената ‚американска изключителност‘. Нещо повече, в страна, отличаваща се със своите неразрешими партийни разделения и дълбоки идеологически разделения, двупартийната подкрепа на изолационизма е рядкост. Както отбелязва историкът Селиг Адлер, „малко политики в американската история са толкова фиксирани и толкова стабилни, колкото ненамесата“.
За да направим паралел с днешни времена, трябва да оценим действията на Байдън след действията на Тръмп при първия му мандат. Байдън не върна войските в Близкия Изток, които Тръмп изтегли. Изтеглянето от там бе перманентно. Военната помощ за Украйна далеч не достигна нужните нива, за да може да бъде спрян агресорът. Самият Зеленски обяви, че финансирането е било 10% от обещаното. Подкрепата за Украйна наподобява тази за Великобритания от ПСВ и ВСВ, които ще засегна надолу.
Но ако американският изолационизъм е работил до началото на XX-и век, то през XX-и век светът се променя драстично. Технологичният напредък, комуникациите и оръжията се развиват драстично, което прави света много по-тясно място. Американският изолационизъм престава да работи в полза на САЩ и света и това е, което ще докажа в следващите редове, но нека първо се върнем малко по-рано, на доктрината Монро.
Доктрината Монро – оформяне на дефиницията за изолационизъм
Наследниците на Вашингтон веднага начертават граници между западното и източното полукълбо. В годишното обръщение на Джеймс Монро от 1823 г. той заявява, че Западното полукълбо е затворено за по-нататъшна европейска колонизация и намеса – принцип, който става известен като доктрината Монро. Малко повече от 80 години по-късно Теодор Рузвелт излиза със своя собствена позиция, като твърди, че САЩ ще наложат доктрината Монро и ще поддържат реда като последен изискуем резултат, чрез не друго, а военни средства. Изолационизмът като модел на външна политика става неизменна част от опциите на масата пред всеки американски политик, бил той демократ или републиканец.
ПСВ и как американският изолационизъм спира да работи за САЩ
През юли 1914 г. избухва ПСВ между големите сили в Европа. Франция, Русия и Великобритания срещу Германия, Австро-Унгария и Италия. През следващите две години САЩ доставят на Франция и Великобритания оръжия, боеприпаси и оборудване, но остават неутрални, тъй като американците като цяло не искат да участват в европейски конфликт. Докато окопната война плъзва из Франция, американските изолационисти се позовават на думите на Вашингтон, за да защитят бездействието. През 1916 год. президентът Удроу Уилсън дори провежда кампания с лозунга ‚Той ни предпази от войната‘ (визира Вашингтон).
Докато войната на Западния Фронт се превръща в блато (прочетете На Западния Фронт нищо ново – велика творба на Ремарк), германското ръководство се опитва да пробие британската морска блокада. В началото на 1917 г. германският външен министър Артур Цимерман изпраща телеграма до Мексико, обещавайки помощ за възстановяване на територии в Тексас, Ню Мексико и Аризона. Приблизително по същото време германският флот също възприема политика на неограничена подводна война, надявайки се да прекъсне корабоплаването до Великобритания. Германците знаят прекрасно, че загубата на кораби, животи и търговия в крайна сметка ще принуди САЩ да влязат в конфликта, но се надяват, че могат да създадат възможност за германските сили да спечелят войната бързо, преди американците да се намесят.
В официалното обявяване на война от Уилсън през април 1917 г. той я описва като битка „срещу човешката алчност и глупост срещу Германия и за справедливост, мир и цивилизация“. И колкото и това да е вярно, то бива вярно и 3 години по-рано, през 1914 г., когато войната започва, но американците не се намесват. Телеграмата на Цимерман и неограничените атаки с подводници – ново допълнение към войните през 20-и век – показват, че ефектите от войната могат бързо да прескочат Атлантическия океан и да засегнат пряко американските интереси. Американците вече не могат да се крият зад защитата, осигурена от океана. Множество историци и военни стратези стигат до консенсус, че след като американската намеса е била неизбежна, то ПСВ е можело да приключи далеч по-рано, ако САЩ са се били намесили още през 1914 год. Още повече – може да е нямало ВСВ и/или тя да не е била толкова тежка. ПСВ е ясен пример за политиците днес как, ако един агресор не се спре навреме (тогава Германия, а сега Русия), то той не спира с агресията, а я продължава и разширява. Американският изолационизъм не работи нито за САЩ, нито за Европа.
Ако трябва да направим логичен мост между събитията тогава и сега, можем да се позовем на множеството източници, които описват Тръмп като човек, който не познава историята и не смята, че трябва да се поучи от нея. Истината е, че Тръмп действително не познава историята, но мозъчните тръстове зад Тръмп познават перфектно изолационистичния генезис на САЩ и знаят с какви думи да го захранят, за да засвири на струните на избирателя в условията на един бурно променящ се свят. Ненамесата на Тръмп може да доведе не само до загуба на целите територии на Украйна в полза на Русия, а и до по-нататъшна експанзия на Русия към Европа, което да подпали по-мащабен конфликт, засягащ целият свят, а бързо след това и самите САЩ.
Междувоенното време и повторната грешка на американския изолационизъм
Терминът „изолационизъм“ навлиза в обща употреба през 30-те на миналия век. Точно между двете войни.
В края на ПСВ Уилсън начертава параметрите на мира в 14 точки и формира основите на ОН (предшественика на ООН), за да има траен мир в Европа. Не всички в Европа обаче искат САЩ да участват, а самият сенат на САЩ отхвърля участието в Лигата през 1919 и 1920 год. Привържениците на ОН изрично изтъкват изолационистката грешка срещу онези, които се противопоставят на участието на САЩ в глобалното тяло. Организации като Съвета за Международни Отношения и Фондацията Карнеги за международен мир се посвещават на изучаването и насърчаването на интернационализма и разкриването на опасностите от изолационизма. Това е зародиша на глобализма и целта му е доста ясна и проста. ‚Хайде да направим така, че да не се повтарят ужасите от ПСВ‘. Подобни усилия да се дискредитира изолационизмът обаче се провалят. По време на епохата между двете войни Съединените Щати възприемат стратегическа пасивност извън Западното полукълбо – дори след като нацистка Германия и императорска Япония ясно показват своите агресивни амбиции. Междувоенните критици наистина полагат основата за по-енергичното и успешно дискредитиране на изолационизма, което се случва през 40-те години на миналия век, но само японската атака срещу Пърл Харбър успява да изтласка изолационизма в периферията на американската политика.
Как можем да направим паралел с днешни времена? Под лозунга на пацифизма, един от опорните стълбове на американския изолационизъм, описан в началото, който идва както от Тръмп, така и от Путин, изолационизмът е в състояние на масово одобрение както в САЩ, така и в Европа. Тръмп пренебрегва агресивните заявки на Русия, досущ както са пренебрегвани Германия и Япония преди ВСВ.
ВСВ и как американският изолационизъм се затвърждава като неефективен както за САЩ, така и за Европа
Само няколко десетилетия по-късно, когато заплахата от европейска война отново се появява на хоризонта, осъзнаването, че изолационизмът е опасен за всички бива забравено. Повечето американци заключват, под давлението на политиците си, че намесата в ПСВ е била колосална грешка. Този път те не искат да жертват кръв и пари за европейските нации, които изглеждат решени да се унищожат взаимно. За пореден път САЩ доставят всякакъв вид храна, оръжия и амуниции на британците в битката им срещу нацистите, но отново търсят убежище зад атлантическите си граници. Както обаче казах в предната глава, само атаката от японците при Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., успява да принуди САЩ да се ангажират напълно с победата над Силите на Оста. Както пише в дневника си сенатор Артър Ванденберг (R-Мичиган), бивш решителен поддръжник на изолационизма, „Моите разбирания придобиха твърда форма по отношение на международното сътрудничество и колективната сигурност за мир, в следобеда след атаката срещу Пърл Харбър. Този ден сложи край на изолационизма за всеки реалист.”
Какъв е паралелът между онова, което се е случило тогава, и това, което се случва днес? Америка не се намесва във войната, но поставя петролно ембарго на Япония. Япония напада Пърл Харбър. Днес Америка не се намесва в Украйна, но слага санкции на Русия. Какво следва?
Следвоенни изводи и логичният край на американския изолационизъм
Когато Втората световна война най-накрая приключва през септември 1945 г., международната общност е решена да се поучи най-сетне от опита си. Цената са милионите жертви от двете войни, сринатите икономики и държави. Американското участие в нови институции, предназначени да предотвратяват войни, като Организацията на Обединените Нации, отразяват повишеното желание за ангажиране с нациите отвъд Атлантика. По подобен начин Организацията на Северноатлантическия Договор (НАТО) създава система за колективна сигурност за възпиране на агресия, като обещава съюзническа подкрепа в случай на атака. Изграждат се редица други международни институции, като Планът Маршал, Бретън Уудс, Световна Банка, МВФ, Генералното Споразумение за Митата и Търговията(GATT) и Европейска Икономическа Общност ( ЕЕC).
През следващите няколко десетилетия изолационистките настроения намаляват и се увеличават непрестанно. Загубата във Виетнам убеждава едно цяло ново поколение американци, които не са били живи, за да станат свидетели на ВСВ, че САЩ нямат работа да се месят в работите на други нации. Подобно нещо се случва няколко десетилетия по-късно, след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Докато много американци гледат на войната в Афганистан като на справедлива, нахлуването в Ирак води до нова вълна на изолационизъм в отговор на една ненужна война.
Тези най-нови уроци се очертават в обществената памет, особено след като повечето хора от поколението от ВСВ са починали. Без техните знания и опит по-младите поколения са забравили, че случващото се в Европа рядко остава там. В епохата на бързо напредващите технологии и все по-взаимосвързаната международна общност атаката срещу всяка една демокрация би се усетила на американските брегове бързо.
Днес много американци, а дори и европейци и със сигурност много българи може да си мислят, че войната в Украйна няма нищо общо с тях. Войната е далеч и никакви договори не изискват участието на САЩ там, нали така беше? И все пак най-големият конфликт е основно битката между автокрацията и демокрацията. И нищо друго. Не петролът, не парите, не финансите, не златото, не териториите. Битката на най-високо ниво е тази между автокрацията и демокрацията. Ветераните от ВСВ, ако бяха живи, щяха да знаят, че Украйна може да е целта днес, но няма да е последната, ако авторитаризмът победи.
Заключителни думи
Както се казва в една стара поговорка, Рим не е построен за един ден. Същото важи и за света, в който живеем днес. Всичко има предистория. Времената не са сиви, а черно-бели. Лозунги се веят под път и над път и хората са объркани и притеснени. Ненамеса на САЩ в европейските дела се пропагандира бурно от всички страни. От една страна от Русия, от друга страна – от тръмпизма, който отдавна се сля, като наративи с руската пропаганда, но въпреки това, американската ранна намеса е ясно дефинирана в историята като нужна за поддържане на мира. Американският изолационизъм не е довел до нищо друго, освен дълготрайна война, която рано или късно стига до американските брегове и Америка се намесва. Преди това обаче Европа е тази, която изпитва на гърба си ужасите от войната.
Инвеститорите трябва да отчетат този риск НЕЗАБАВНО. Това е може би рискът на живота ни. Непознаването на историята е най-голямата грешка, която може да допусне всеки един инвеститор в един динамично променящ се геополитически свят.
Поздрави,
Крум Атанасов
