От началото на 2022 г. близо 50 централни банки повишиха лихвените проценти в опит да се преборят с високата инфлация. Федералният резерв вдигна своя референтен лихвен процент със 75 базисни пункта в сряда, което е четвъртото му поредно увеличение тази година. Европейската централна банка също повиши лихвените проценти за първи път от повече от десетилетие. Освен това Централната банка даде ясен сигнал, че предстоят още увеличения през следващите месеци.
Съществува широк консенсус въз основа на миналия опит, че високите лихвени проценти могат да бъдат мощен инструмент срещу нарастващите цени – но на каква цена? Как точно работят и какво се случва с икономиката?
В тази публикация отговаряме на тези въпроси, като описваме основните канали, чрез които по-високите лихвени проценти влияят на реалната икономика.
Когато Централната банка повишава лихвените проценти, това прави търсенето на пари по-скъпо. По-високите лихвени проценти водят до по-скъпо финансиране както за бизнеса, така и за домакинствата и в крайна сметка всички харчим повече за лихви. В действителност Централната банка се опитва да ни накара да забавим или отложим потребителските си разходи.
Това се случва, когато цената на парите се повиши за ипотеки, студентски и автомобили заеми, кредитни карти, маржин заеми по инвестиционни сметки и други видове дългове. Тези от нас, които не могат да си позволят или не искат да плащат по-високи лихви, отлагат проекти, които включват някакъв вид дългово финансиране. В същото време по-високите лихвени проценти могат да насърчат хората да спестяват повече. Всичко това намалява паричното предлагане, което води до охлаждане на икономическата активност или рецесия.
Тук е подходящ момент да поясним, че промяната на основния лихвен процент от страна на Централната банка влияе пряко върху краткосрочните лихви, но само косвено върху лихвите по кредитите и депозитите, които банките определят на своите клиенти. Дългосрочните лихвени проценти, които отчасти отразяват очакванията на обществото и финансовите пазари относно бъдещите действия на Централната банка, имат много по-директен ефект върху икономическата активност.
Изключение правят заемите с плаващ лихвен процент, тъй като лихвените проценти, които начисляват, са пряко свързани с тези на Централната банка.
Като цяло промените в лихвените проценти влияят върху търсенето на стоки и услуги главно чрез разходите по заемите, наличието на банкови кредити, богатството на домакинствата и обменните курсове.
Както споменах по-рано, когато Централната банка повишава лихвените проценти, това увеличава цената на заемите, карайки предприятията да намалят инвестиционните си разходи, а домакинствата да купуват по-малко жилища или стоки за дълготрайна употреба като автомобили и мебели. Първоначалният ефект е най-силен за секторите, които са най-чувствителни към промени в лихвените проценти.
Например, ако едно семейство изтегли 30-годишен ипотечен заем на стойност $300 000 при 3,5% лихва, общата цена на ипотеката за целия срок ще бъде приблизително $485 000, като почти $185 000 от тях идват от лихви. Месечните плащания ще възлизат на $1340.
Да кажем, че лихвите по ипотечните кредити се повишават с един процент в резултат на политиката на Централната банка. Тогава, през тридесетгодишния живот на ипотеката, семейството ще трябва да плати общо $547 000, като лихвите представляват близо $247 000 от тази сума. Месечната вноска по ипотечния кредит ще се увеличи с близо $200, достигайки $1520.
В отговор на това увеличение семейството може да преосмисли закупуването на нов дом или да избере такъв, който изисква по-малка ипотека, за да минимизира месечните плащания или просто може да ги компенсира с по-ниско потребление на други стоки и услуги.
Освен това по-високите лихвени проценти могат да намалят желанието на банките да отпускат нови заеми. Паричната политика има широкообхватно въздействие върху условията за финансиране в икономиката, не само върху разходите, но и върху наличието на кредити, готовността на банките да поемат специфични рискове и т.н.
Очакванията, че икономическата активност може да се забави, също могат да накарат банките да затегнат кредитната политика, което допълнително ще затрудни бизнеса и домакинствата да финансират своите разходи. Освен това по-високите лихвени проценти увеличават риска от просрочие и неизплащане на заемите от страна на кредитополучателите.
Промените в лихвените проценти също могат да повлияят на разходите за външно финансиране на банките. Когато лихвите се повишават, банките се финансират по-скъпо, прехвърляйки по-високи разходи на кредитополучателите.
Освен това в тази среда стойността на активите и обезпеченията намалява, което прави по-рисковите активи по-малко привлекателни за банките. В резултат на това банковата система допълнително затяга кредитните стандарти, което може да доведе до бързо охлаждане на икономиката и рецесия.
Както споменах по-рано, по-високите лихвени проценти също правят акциите и другите активи по-малко привлекателни, което води до спад на цените им. По-високите разходи за лихви и по-лошите условия за правене на бизнес означават по-ниски приходи и печалби за публичните компании.
Когато домакинствата установят, че стойността на притежаваните от тях активи е намаляла, те са склонни да ограничат бъдещото си потребление на стоки и услуги. Освен това, ако преживеят значителен спад в стойността на своите пенсионни сметки, това може да ги принуди да започнат да спестяват повече, за да компенсират загубата.
Цените на активите също могат да повлияят на потребителското търсене чрез тяхната стойност като обезпечение за заеми. Обезпечението позволява на кредитополучателя да получи повече заеми и/или да намали рисковите премии, изисквани от кредиторите.
В такъв момент бизнесът също е по-малко склонен да инвестира в машини и ново оборудване чрез емитиране на акции или нови дългови емисии, тъй като инвестиционните проекти на компаниите стават по-малко рентабилни.
В краткосрочен план по-високите лихвени проценти също водят до поскъпване на валутата, намалявайки търсенето на местните стоки в чужбина и понижавайки цените на вносните. Комбинацията от тези фактори води до по-ниско производство и заетост, както и до спад в инвестициите и потребителските разходи.
Всички канали, изброени дотук, допринасят за намаляване на съвкупното търсене в местната икономика, карайки фирмите да съкращават производството и заетостта, оказвайки по-малък натиск върху съществуващия производствен капацитет. Освен това по-ниското съвкупно търсене може да облекчи условията на пазара на труда и производството на междинните стоки. Когато търсенето и предлагането са балансирани, натискът върху цените намалява, което е основната цел на Централната банка или най-благоприятният сценарий, към който се стреми.
Освен това паричната политика може пряко да повлияе на инфлацията чрез очакванията на хората. Да предположим например, че Централната банка е заявила твърд ангажимент да се бори с инфлацията и вече е предприела необходимите стъпки в тази посока. Ако обществото вярва, че това ще означава по-ниска инфлация в бъдеще, тогава може да е по-малко склонно да изисква по-високи заплати, което от своя страна ще намали разходите за компаниите.
Но ако хората не са достатъчно убедени в ангажимента на Централната банка, тогава единственият начин да се намали инфлацията е лихвените проценти да се повишат много и за дълго време, причинявайки значителни загуби на работни места и производство.
