От миналия век до наши дни е имало няколко епизода, когато инфлацията е била ниска и стабилна: по време на златния стандарт от началото на ХХ век, по време на системата с фиксиран валутен курс (следвоенния период до 1971 г.) и през последните четири десетилетия (от средата на 80-те години).
Първите два епизода бяха последвани от периоди на висока инфлация. Това неизбежно повдига важен въпрос, а именно предстои ли нов цикъл на по-висока инфлация?
В продължение на много години инфлацията беше ниска и дори под желаните нива на централните банки, подкрепена от редица структурни фактори, включително глобализация, по-разумни политически рамки, големи демографски промени и бърз технологичен напредък.
Цените обаче се повишиха рязко през последната година след безпрецедентна политическа подкрепа в отговор на пандемията. В допълнение, много от структурните фактори, изброени по-горе, които са имали ограничаващ ефект върху инфлацията, изглежда са започнали да избледняват и е все по-вероятно да обърнат посоката си.
Изправена ли е световната икономика пред нова инфлационна буря, ако специфичните инфлационни пориви, причинени от пандемията, се съчетаят с вятъра, идващ от променящите се структурни сили?
Какви са перспективите пред тези не-инфлационни структурни сили?
- Глобализация. Отварянето на икономиките на Китай, Индия и Източна Европа даде на бизнеса достъп до по-ниски разходи за труд, а на потребителите – по-голям достъп до продукти на по-ниски цени. Глобалните вериги на стойността допринесоха за по-ниски цени на вноса, по-бързо разпространение на нови технологии и повишиха производителността.
Между 1995 г. и 2010 г. темпът на растеж на световната търговия нараства два пъти по-бързо от световния брутен вътрешен продукт. Оттогава глобализацията се забави и има основателни причини да се смята, че тази тенденция ще продължи и в бъдеще.
Първо, тенденцията към протекционизъм не показва признаци на затихване; напротив, през последните няколко години бяха въведени нови тарифи и ограничения за внос. Например през 2020 г. в световен мащаб бяха приложени над 1900 нови ограничителни мерки за търговия, средно с 600 повече, отколкото през предходните две години.
Второ, около половината от световната търговия е свързана с глобалните вериги на стойността. През последното десетилетие обаче съзряването на тези вериги забави растежа на световната търговия.
Трето, през последните няколко години станахме свидетели как пандемията и военният конфликт между Русия и Украйна разкриха сериозни уязвимости, свързани с глобалните и сложни вериги за доставки.
В бъдеще е по-вероятно да видим по-деглобализиран свят, тъй като компаниите и правителствата се стремят да диверсифицират доставките, давайки все по-голям приоритет на устойчивостта и сигурността пред ефективността, особено за стоките, които се считат за стратегически важни. Този преход към постигането на по-голяма сигурност няма да дойде без съответните разходи и вероятно ще окаже голямо влияние върху динамиката на цените.
- Демографски промени. Работната сила нарастваше бързо, както числено (в резултат на високата раждаемост след края на Втората световна война, по-голямата имиграция и офшорните работни групи, както беше споменато по-рано), така и по отношение на участието на жените в работната сила, по-високото образование и по-доброто здраве, което позволява по-дълга кариера. Тези тенденции, заедно с намаляването на синдикалната сила в колективното договаряне, допринесоха за по-слаб растеж на заплатите и цените през последните няколко десетилетия.
Не-инфлационните ползи, извлечени от тези демографски процеси, се намират в повратна точка, тъй като делът на населението в трудоспособна възраст се стабилизира дори в нововъзникващите пазарни икономики, а населението в развитите икономики застарява. Застаряващото общество, което все повече разчита на натрупани спестявания и социални права, също може да увеличи натиска върху цените. В същото време има преминаване от по-дълъг към по-кратък работен график и офшорната работна сила може да се окаже по-малко достъпна в бъдеще.
Това обръщане на демографските тенденции може също да предизвика растеж на заплатите, а оттам и инфлация. Освен това работниците са значително по-склонни да поискат компенсация за загубата на реален доход, когато инфлацията е била висока за дълъг период от време, отколкото когато е на по-умерени нива.
- Технологичен напредък. Автоматизацията, новите иновации и тяхната бърза адаптация, роботиката и изкуственият интелект подобриха производствените процеси в много сектори. Например, в резултат на „Шистовата революция“, Съединените щати значително увеличиха добива си на петрол и природен газ, оказвайки постоянен натиск върху световните цени.
По-ниската инфлация през последното десетилетие се дължи и на експлозивния растеж на електронната търговия, който намали бариерите пред потребителите при сравняване на цените, увеличи прозрачността в ценообразуването и намали разходите на търговците на дребно.
Въпреки това, през последното десетилетие технологичният напредък допринесе значително по-малко за растежа на общата-факторна производителност, отколкото през предходните две. Разбира се, нови иновации се създават непрекъснато и е напълно възможно в бъдеще новите технологии да продължат да намаляват инфлационния натиск.
- Енергийният преход ще доведе до по-високи цени в средносрочен план. В бъдеще икономиките може да са в състояние да се възползват от по-ниските цени на електроенергията, когато търсенето все повече ще се задоволява от възобновяеми енергийни източници. Въпреки това, докато възстановяването на баланса от изкопаемите горива към зелена енергия е в ход, ще има нарастващ натиск върху инфлацията. Освен това заместителите на руските енергийни източници и други ключови ресурси, необходими за преминаване към по-чиста енергия, вероятно ще бъдат по-скъпи и допълнително ще увеличат инфлацията по време на прехода.
- Изменението на климата. Тъй като светът се нагрява и климатичните условия стават по-екстремни, все по-често ще се сблъскваме с екологични шокове. Тези шокове могат да имат дълбок ефект върху инфлацията, особено върху цените на храните. Например сушата в Нова Зеландия – страна, която произвежда около половината от световното сухо мляко – предизвика значителен скок в цените му.
Последиците от изменението на климата, водещи до повече засушавания или наводнения, застрашават голяма част от световното производство на памук. Например, мащабните наводнения в Пакистан през 2010 г. повишиха световните цени на памука до 2,5 долара от 0,7 долара година по-рано. Фючърсните цени на памук нараснаха със 70 процента миналата година, достигайки 10-годишен връх на фона на лошите перспективи за реколта, причинени от големи суши в Тексас и Индия.
Нестихващите горски пожари в щата Калифорния повишиха цените на жилищните застраховки в районите с най-висок риск, превръщайки ги в компонента с най-висок годишен ръст в индекса на потребителските цени.
- Политическите рамки. През последните четири десетилетия много централни банки в развитите икономики се ангажираха да поддържат инфлацията в разумни граници. Много правителства по света имаха относително ниски дефицити между началото на 90-те години и световната финансова криза (2008-09 г.), което означаваше по-малък стимул за инфлация.
Въпреки това, както видяхме по време на пандемията, фискалната политика може да се промени по начин, който допринася значително за нарастващата инфлация. Освен това държавните дефицити ще продължат да се повишават, тъй като социалните разходи ще се увеличават допълнително със застаряването на населението. Разходите за отбрана също вероятно ще нараснат значително през следващите години.
От друга страна преминаването от мандат за ценова стабилност към цели, свързани с финансиране на правителствата, би подкопало доверието в централните банки и би повишило инфлационните очаквания.
Глобализацията, стабилните политически рамки, демографските промени и технологичният напредък бяха от съществено значение за поддържането на ниска инфлация до 2021 г. . Ако нарастващите протекционистки и популистки настроения, съчетани с геополитически рискове, обърнат темпото на глобализацията и вдъхновят желание за отдалечаване от разумната фискална и монетарна политика, покачването на цените може да се превърне в много устойчива тенденция през следващите години.
И накрая, последните няколко десетилетия бяха белязани от относително стабилна международна среда. Кой знае какво може да ни донесе бъдещето?
Автор: Петър Петров,
28.04.2022 г.
*Статията не представлява инвестиционен съвет.
