Крум Атанасов, собственик на igold, коментира в ефира на Euronews Bulgaria как войната в Иран, политиката на Доналд Тръмп и решенията на Федералния резерв влияят върху цената на инвестиционното злато. В интервюто за предаването "Биз(Д)нес" на 09.07.2026 г. той анализира процесите на дедоларизация, покупките на злато от централните банки, ролята на Китай на световния пазар и очакванията за лихвената политика в САЩ.
Водещ:
Телевизията е Евронюз България. Това са минутите за икономика. Тази вечер ще поговорим за централни банки, за инфлация, за злото; ще поговорим и за дедоларизация, ще поговорим, разбира се, и за Федералния резерв и за политическите окраски на решенията за лихвената политика.
Може ли да има такива, може ли да има независимост, когато има доста падежиращ дълг. Отговор на тези въпроси ще потърсим от Крум Атанасов, когото приветстваме в студиото. Здравейте!
Крум Атанасов:
Здравейте!
Водещ:
Започнах въпроса с централните банки, но не с Федералния резерв. Вече сякаш позицията на долара се губи. Златото блести по-силно от долара и става все по-използвано от централните банки. Дайте ни малко повече информация за вашата трактовка. Разговорите за дедоларизация в последните години ще се окажат ли разговори в правилната посока? Това ли се случва наистина?
Дедоларизацията продължава, но това е бавен процес
Крум Атанасов:
Де факто да. Нямаме нещо, което се е променило в тенденциите на дедоларизация, за сметка на златото особено, но това става бавно. Това е бавен процес. Няма как една централна банка да не изпадне пред сериозни рискове, ако направи голяма промяна и много бързо замени американски долари или американски ДЦК със злато. Затова то става постепенно, на малки траншове постепенно, за да е регулиран балансът. Но като цяло тук нямаме новина. Нещата са така и вървят в тази посока.
Китай и битката за световния пазар на злато
Водещ:
Любопитна статистика. Китай е купил през месец юни най-много злато спрямо 3 години назад. Ние сме говорили в нашето студио, че балансът между Изтока и Запада, ако можем да използваме тези широки понятия за разделение на света, донякъде се крепи и на това колко злото имат съответните държави в тези два условни лагера, ако така можем да ги разделим. Възможно ли е обаче Западът да губи своята позиция, ако незападни държави трупат действително големи обеми злото и това им позволява или може би ще им позволи повече фриволно поведение на световната сцена, както например видяхме с Русия и Украйна?
Крум Атанасов:
Спекулативните новини в момента са, че Китай се опитва да натрупа достатъчно голямо количество физическо злото, за да може вече той да бъде основният бенчмарк пазар на златото, а не съответно Комекс, хартиения, фючърсния пазар в САЩ и LBMA, който е физическият пазар в Лондон. С две думи те искат чисто количествено да могат да дефинират цената и тяхната цена да е бенчмаркова. Теориите, че фючърсното злато потиска до някаква степен цената, защото има много шорт позиции, много хартиено злото, което не съществува, донякъде са верни, но също така този фючърсен пазар доставя и допълнително ликвидност на един физически пазар. Така че
Причината златото да е може би най-ликвидният индивидуален актив е точно това:
Че има и фючърсен пазар, в който се разиграват суми, които са много по-големи от реално наличния актив. Това от своя страна води до по-голяма волатилност. Така че дали амбициите на Китай ще се оправдаят, или не, времето ще покаже, но за момента
Китай трупа физическо злото и смята наистина да го стовари на Шанхайската борса,
за да може там да има един сериозен бенчмарк пазар, който, ако не е основен, то поне е един от основните три в света.
Какво движи цената на инвестиционното злато
Водещ:
Преди да преминем към темата за Федералния резерв и за лихвената политика, нека последно да поговорим за златото.
Какви ветрове духат в платната на цената на жълтия метал?
В момента знаем, че златото беше доста по-скъпо в началото на годината, сега не е така. Накъде може би трябва да гледаме, когато говорим за цената на златото през останалата част от годината?
Крум Атанасов:
В момента цената на златото е изцяло зависима, за нещастие, от настроенията на Тръмп
Там сутрин например няма да има примирие, ще има война - петролът скача, доларът скача, златото пада. След обяд се разбират - ще има примирие, всичко ще е страхотно, съответно доларът пада, петролът пада, златото скача. Цената всекидневно по няколко пъти е нагоре-надолу и причината е единствено войната в Иран.
Войната в Иран остава ключовият фактор за инфлацията и пазара на златото
Това, което можем да кажем в конкретния момент, е че в последните месеци цената се движи заради войната в Иран. Единствено новините, които Уорш извади и каза, че очаква вдигане на лихвите есента, е нещо, което допълнително още малко натисна цената надолу, защото, ако се очакват високи лихви, това означава, че цената на златото трябва да реагира и трябва да даде корекция в посока надолу.
Данните на Уорш обаче са базирани на инфлационните данни от последните един-два месеца със завишена инфлация, които са точно и само заради войната. Ако войната бъде прекратена - тя в момента, според мен, вече практически е, макар и да има някаква риторика, която като светкавици прехвърча между администрацията на Тръмп, между самия Тръмп и иранците, де факто, военни действия ние не виждаме в момента, така че, според мен, войната на практика е приключила, означава, че петролът би трябвало да задържи някакви по-ниски нива и респективно
вдигане на лихви може и да не се наложи есента
Стига да видим едни инфлационни данни в юли и в август, които са по-нормални в сравнение с предходните два месеца. Но нека да видим. Всичко зависи от въпросния конфликт, защото нежелана инфлация де факто в момента няма друга причина да има, освен самата война в Иран и покачването на петрола.
Федералният резерв, лихвите и политиката на Доналд Тръмп
Водещ:
Лека-полека отиваме и към може би най-сериозната ни тема в този разговор тази вечер - Федералният резерв, неговата независимост, неговата лихвена политика и желанията на Тръмп да влияе на Федералния резерв по един или по друг начин и не само с реторика. Искам да обърнем обаче внимание на нещо друго. През 2020 година беше изтеглен доста дълг на практика с нулеви лихви. Дълг, който падежира. В този ред на мисли, естествено, американският президент не може да управлява ФЕД.
Но всеки американски президент може би на сегашното място, на което е Тръмп, би искал лихвите да бъдат ниски заради падежиращия дълг. В този ред на мисли, това политическа намеса ли е - всичкото това говорене и всички лостове, които Тръмп се опитва да използва, или просто една необходимост от реалността, че има ужасно много дълг, който падежира на лихви, които са доста по-различни от лихвите, които са в момента?
Крум Атанасов:
Тук въпросът е малко по-сложен. Да. Ако имаме толкова много падежиращ дълг, логиката е не президентът, а Централната банка да свали лихвения процент. Това е логиката. Само че това е логиката в ситуация, в която Федералният резерв има така наречената предиктивна функция, а не реактивна. Функцията на Федералния резерв, особено в последните две десетилетия, е реактивна.
ФЕД реагира на пазарите, вместо да ги води
Федералната банка не води парада, а тя реагира на дадени ситуации. В момента ние имаме покачваща се инфлация и затова Федералният резерв дава сигнал, че ще вдигне лихвите през септември. Тук имаме реакция, нямаме предикция.
Ако функцията на Централната банка беше предиктивна, тогава това сваляне на лихвите щеше да е заложено още от 2020 до момента, защото се знае кога падежират тези ДЦК. Съответно, ако нейната функция беше толкова предиктивна, колкото би било добре да бъде на една Централна банка, за да спомага за развитието, липсата на инфлация, безработица и пр., но за нещастие няма. Това е един от най-големите спорове сред икономистите - каква трябва да бъде функцията на Централната банка? Дали е реактивна, или предиктивна? Ние имаме Централна банка, която реагира на пазарите.
Интересен беше и коментарът на Уорш, който каза, че оттук нататък политиката на Централната банка ще бъде такава, че да гледате фундамента на активите, които купувате. Не само да сте вторачени в следващото действие на Централната банка и на база на това да купувате и да продавате активи, а ще ви се наложи да гледате фундамент. Което означава, че може би неговата идея е функцията на Централната банка да стане повече предиктивна, отколкото реактивна, с по-дългосрочен хоризонт в действията си. Но за момента това, което виждаме в действията, са само реакции. Така че Тръмп не вдига шум в момента за ниски лихви, както го правеше по време на първия си мандат, както го правеше по време на втория си мандат. Той го правеше само докато Пауъл беше там. Сега в момента Уорш идва като гуверньор на Федералния резерв и първата му публична изява, първото реално действие, по което ние можем да съдим за него по някакъв начин, че ще вдигне лихвите с една четвърт базисен пункт, и няма никаква контрареакция от страна на Тръмп, което означава, че
Тръмп в момента не е за по-ниски лихви
Де факто той е в момента за действията на Уорш, които са за по-високи лихви. Дали е правилно при толкова много падежиращ дълг лихвите да са ниски? Да. А какво се случва? Точно обратно.
Какво злато и сребро купуват българите?
Водещ:
Секунди до финала на нашия разговор. Нека да се върнем и в България. Станаха ли българите не инвеститори в злато, а по-скоро колекционери и хора, които търсят нумизматика?
Интересът към нумизматичните монети продължава да расте
Крум Атанасов:
Различни хора. Има инвеститори, има и колекционери. Има много колекционери, хора, които искат да си купят по-интересни монети. Било то историческа нумизматика, било то модерна нумизматика, било то нумизматични сребърни монети.
Има интересни неща, които се предлагат на пазарите. И съответно има не само хора, които инвестират в чисто физическо инвестиционно злато, а и такива, които търсят някаква добавена стойност към цената на метала.
Водещ:
Тук слагаме точка на нашия разговор. Благодарим отново за прекрасния обзор, който направихме. При нас беше Крум Атанасов.
