Конфликтът САЩ-Иран и цената на златото. Защо при силни инфлационни данни металът седи на едно място? Хедж ли е златото при всяка война?
Интервю с Крум Атанасов в предаването "Биз(д)нес", 18.05.2026, "Евронюз България"
В минутите за икономика на телевизия Евронюз България говорим за благородните метали, за инфлацията в САЩ и как тя се отрази на цената на златото. Обръщаме внимание и на среброто, което имаше една блестяща седмица за цената си, преди, разбира се, да спадне с 10 долара за тройунция. Дискутираме и Тръмп и неговата визита в Китай, на която бяха също и бизнес лидерите на САЩ.
Водещ:
Златото - хедж за инфлация, всички така сме чували. По-висока инфлация обаче от очакваното в най-голямата икономика на света. Какво се случва тогава с цената на златото? Дайте ни малко повече информация.
Крум Атанасов:
Имаме една "данна" в момента, от един месец. Да, инфлацията даде голям ръст по последни данни, но тук буквално говорим за един месец, с много ясна причина. И тя е:
конфликтът в Иран и покачването на цените на петрола
и оттам вече - покачването и на цените в САЩ, които са икономика, пряко зависима от петрола. Така че това нещо е съвсем нормално.
Златото в момента е потиснато не от инфлацията, която тепърва вдига на надздравословни нива, а е потиснато от скъпия долар и от скъпия петрол. Това са двата фактора.
В момента вече е ясно абсолютно на всички пазарни участници, че
златото ще тръгне нагоре в момента, в който конфликтът приключи
и съответно там ще има отлив от пари - от петрола и от американския долар, и съответно златото ще тръгне нагоре. Така че в момента вървим в един рейндж в евро около 3900-4000 евро за тройунция, което е нещо съвсем нормално.
Има някаква волатилност, съвсем ниска, към 1-2%. 3900-4000, 3900-4000, някъде в този диапазон. Това е нормално, съвсем здравословно положение за златото в момента. Така че нека да видим как ще се разрази конфликтът, защото ако този конфликт стане по-дългосрочен, тогава очакваме и по-високи нива на инфлация. Ако обаче конфликтът е по-краткосрочен, този инфлационен пик може да е буквално за месец-два. Нека да видим накъде вървят нещата и тогава да вадим изводи.
Водещ:
А централните банкери накъде гледат? Продължава ли да се купува злато от централните банки през тази година, или този процес вече започва да стихва?
Крум Атанасов:
Продължава, да. Централните банки са нетни купувачи. Купуват много големи количества. Имаме данни за първото тримесечие. Количествата са по-големи от първото тримесечие на предходната година. Чакаме данни вече за второто тримесечие, след като изтече юни месец. Има някои страни, които продават, например Азербайджан. Това са страни, които си добиват златото и традиционно са сред продавачите на злато. Но като цяло, общо, всички страни са си нетни купувачи.
Тенденцията централните банки да купуват злато продължава.
Водещ:
Тоест нищо ново под слънцето. Ново обаче имаше с цената на среброто на 6 май, седемдесет и няколко долара. После до 88 долара на 13 май. След това върна отново 10 долара надолу. Дайте ни малко повече информация. Там какво се случва с цената и защо?
Крум Атанасов:
Този път не са спекулативните китайски борси, които вече се поотрегулираха след последния колосален спад от около 50%. Това, което се случи в конкретния случай, беше спирането на износа на киселините, с които се обработва среброто. Съответно това води автоматично до по-скъпа обработка, което означава и по-висока цена. Плюс някаква частична политика за акумулиране на сребро в самия Китай, което като цяло не е някаква невероятна новина, но в случая това беше причината за един бърз ръст от 15-20%. След това, разбира се, имаше отново и корекции.
Водещ:
Вие казвате частична политика за акумулиране на сребро от индивидуални инвеститори или може би на държавно ниво в Китай?
Крум Атанасов:
На държавно ниво е, насока - трябва да акумулираме повече сребро като резерв.
Водещ:
Дали среброто ще се върне някога в централните банки?
Крум Атанасов:
Съмнително е.
Причината среброто да не е монетарен актив
Това не се случва сега, а се случва още по време на индустриализацията в Европа, буквално още от 1930-те години започва този процес на демонетизация. Първо излиза от монетите. Самите монети спират да бъдат сребърни. Започват да стават вече медни, никелови. След това започват да се премахват и резервите. Причината е, че в момента, в който се намесва индустрията, среброто започва да става индустриален метал, а не монетарен. То става много волатилно. Индустрията го употребява в определени моменти и в други не. Цените му започват да играят прекалено много, което води и до това, че няма стабилност на централните банки. Това, което им трябва, е стабилност.
Второто нещо са две световни войни, които доказват, че ако ти си една централна банка и имаш много сребро, имаш много сериозен проблем, ако Германия влезе в твоята страна. Трудно се изнася сребро, защото то е обемисто и не струва толкова много. Много е трудно да го скриеш и да го изнесеш. Ако ти си една Полша или една Чехословакия, или която и да било европейска страна, със златото е по-лесно. Много голяма стойност в много малък обем. Лесно е да бъде изпратено в Швейцария, в Лондон, дори и в Ню Йорк има злато, изпратено от европейски страни, което се съхранява обикновено или в Лондон, или в Швейцария, или в Ню Йорк. Това са причините. Това е злато, което е изнесено Втората световна война, докато при среброто е много трудно. И, респективно, не върши работа.
Тази му функция на много стойност за малък обем я няма. Респективно, се изоставя от централните банки.
В наши времена тотално изчезва от резервите. Още в 2013 го приключват в Базил. И централните банки не държат сребро, така че съмнително е да стане монетарен метал отново някой ден.
Водещ:
Споменахте Втората световна война. Споменахме също и конфликта в Близкия Изток. В светлината на конфликта в Близкия Изток, дайте ни Вашия прочит за срещата в Китай на Тръмп, на бизнес лидерите, които бяха с него. Какво можем да изведем като извод от това, което се случи?
Крум Атанасов:
Първият мандат на Тръмп и вторият мандат на Тръмп нямат абсолютно нищо общо по отношение на Китай. Първият мандат на Тръмп беше белязан с това, че Русия не е врагът, Китай е врагът. В момента вторият мандат на Тръмп се бележи с това, че Русия не е врагът, Китай не е врагът, Европа е врагът. С две думи, това посещение на Тръмп заедно с бизнес лидерите е
затопляне на отношенията с Китай и промяна на наратива за Тайван
Накратко Тръмп, колкото и да казва, че нищо не се е променило по отношение на САЩ и Тайван, всъщност не е така. Той по-скоро налага индиректен натиск към Тайван да признаят китайската доминация. Това, което цели Тръмп, е срещу Тайван да получи отваряне на китайските пазари за американския едър бизнес и корпорациите, заради това и отиде с всички тези CEO-та.
Смесени са сигналите относно това какво е мнението на Китай по въпроса и дали те въобще искат подобно затопляне на отношенията. Имаше там чисто дипломатически номера с височината на седалката, на която седи Ши, и височината на седалката, на която седи Тръмп; с децата, които ръкомаха в чисто авторитарен стил, както сме свикнали и тук да ги виждаме преди 89-а година, и т. н. Имаше такива дипломатически намеци на нехаресване. Но възможно е и ако цената е Тайван, да има отваряне на китайските пазари към САЩ.
Водещ:
Тук слагаме точка на нашия разговор, с благодарност за прекрасния обзор, който направихме както за благородните метали, така също и за геополитиката, които много често вървят ръка за ръка. При нас беше Крум Атанасов.
