След като написах статията за американския изолационизъм, продължавам с паралелното писане, при което ясно демонстрирам как историята се римува дословно. Реших да направя още един ясен исторически паралел между две събития, които неимоверно си приличат. Събития, които инвеститорите не отчитат, но за които трябва да се замислят обстойно и да приемат, че рисковете са рискове точно защото не мислим за тях. Ако всички рискове бяха на масата пред нас, то те нямаше да са рискове. Пиша статията в навечерието на размириците в Грузия, които са ясен сигнал за продължаващата експанзионистична политика на Путин в условия, при които се очаква Тръмп на власт в САЩ. А всички знаем, че Тръмп иска да ‚умиротвори‘ Украйна. Статията ще засегне огромната опасност, която седи зад този привиден пацифизъм от страна на бъдещия американски президент и ще служи като допълнение към статията за американския изолационизъм.
„Така че, в Чехословакия, подобно на Украйна, сте имали неперфектна демокрация. Това била най-отдалечената демокрация в Европа. Имала различни проблеми, но когато била нападната от по-голям съсед, избрала да се съпротивлява. В този свят, където Чехословакия избрала да се съпротивлява, нямало Втора Световна Война.‘‘
/Тим Снайдер, историк/
Предистория на Судетската Криза
През 1938 г. Хитлер заявява териториални претенции към Судетска област, само една малка част от Чехословакия, с твърдението, че защитава правата на етническите германци, живеещи в Чехословакия. Става въпрос за около 3 милиона души. С явните си експанзионистични амбиции Хитлер използва немскоезичното судетско население, за да дестабилизира региона, докато преговаря със западните сили. Неговата цел е проста – да отслаби Чехословакия, да завземе стратегически нейната територия и да консолидира властта в Централна Европа. Знаем това със сигурност. В последствие Хитлер напада цяла Европа.
По подобен начин в началото на 21 век руският президент Владимир Путин използва буквално същата стратегия в Украйна, особено след анексирането на Крим през 2014 г. и началото на конфликта в Източна Украйна. Русия твърди, че трябва да защитава рускоезичното население в Украйна, досущ като Хитлер, който твърди, че защитава германците в Судетска област. Този претекст позволява на Русия да се намеси военно в Украйна, подкрепяйки сепаратистките движения и дестабилизирайки украинската държава. През 2022 год. Путин също така, както Хитлер въобще няма никакви претенции за цяла Украйна, а само обявява една ‚малка Военна Операция‘ за няколко дни, която твърди, че въобще не е пълномащабна такава. Нали така?
Умиротворяването
„На границата на Чехословакия.
– Защо е струпана толкова много войска?
– Ако случайно има провокации.
– А ако няма?
– Е, как да няма, като има толкова много войска!”
През 1938 г. Великобритания и Франция, под ръководството на Н. Чембърлейн и Е. Даладие, отчаяно се опитват да избегнат нова голяма война. Травмата от Първата Световна Война е все още свежа и двете страни следват така наречената политика на умиротворяване, вярвайки, че като отстъпят исканията на Хитлер в Чехословакия, могат да избегнат по-голям конфликт. Надеждите им са, че жертването на Судетската област ще задоволи амбициите на Хитлер. Уви, не.
Мюнхенската конференция на 29-30 септември 1938 г. събира Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие, но Чехословакия не е на масата за преговори. Решението да се отстъпи Судетската област без консултация с чехословашкото правителство бележи колосалното предателство на Великобритания и Франция към суверенитета на Чехословакия.
Как се готвим се за такова предателство с Украйна?
Може да се направи паралел с международния отговор на действията на Русия в Украйна, особено през 2014 г., когато Русия анексира Крим. Западните нации първоначално се колебаят да отговорят решително, като налагат санкции, но се отказват от пряка военна конфронтация. Точно както западните сили през 1938 г. подценяват амбициите на Хитлер, мнозина вярват, че руската анексия на Крим и нейната подкрепа за сепаратистите в региона на Донбас могат да бъдат задържани чрез дипломатически средства и икономически мерки, а не чрез по-твърд военен отговор. Неслучайно колебливите действия на НАТО през 2014 год., а и сега се приемат за нищо повече от вече споменатото ‘‘умиротворяване‘‘, което не води до нищо по-различно от пълномащабна война.
Но нека погледнем нещата и от друг ъгъл. Това, което прави Украйна при мандата на Байдън, е, че се съпротивлява. Реално, Украйна удължава ‚модерната 1938 год.‘ за всички НАС. Мандатът на Байдън приключи и Тръмп идва на власт. Тръмп, под банерите на пацифизма, иска да спре войната в Украйна и, ако слушаме думите му, ще я подари на Русия съвсем скоро. Не е ли това същото онова умиротворяване, което се допуска през 1938. год.? Разбира се, че е. Нека не забравяме, че Мюнхенският договор от 1938 год. е приветстван с бурни ръкопляскания от цяла Европа. ‚Мирът в Европа е постигнат!‘ Уви, не. А какво иска Тръмп повече от това да бъде харесван? Нищо. Тръмп ясно наподобява модерната версия на Чембърлейн и Даладие. Според собствените си думи, не според тези на някой друг.
Нарушаване на суверенитета
Както Мюнхенското споразумение, така и действията на Русия в Украйна отразяват груби нарушения на националния суверенитет. През 1938 г. Чехословакия е суверенна държава, чиято териториална цялост е пожертвана без нейното съгласие. По същия начин Украйна, международно призната като независима нация, видя границите и суверенитета си нарушени от Русия.
И в двата случая нациите агресори – нацистка Германия през 1938 г. и Русия в настоящето – оправдават действията си, като се позовават на защитата на етническите малцинства и правото на самоопределение. Тези твърдения обаче и в двата случая маскират по-широки геополитически амбиции. Хитлер се стреми да консолидира контрола над Централна Европа, докато Путин, поне засега, цели да утвърди руското влияние върху бившите съветски територии, като Украйна е критична част от тази стратегия.
Кой е следващият? Неслучайно пиша тази статия в навечерието на избухването на размириците в Грузия. Нека не забравяме какво печели Хитлер, окупирайки Чехословакия. На първо място, чехословашката военна индустрия е най-добрата в света. Да, правилно прочетохте. Не в Европа, в света. През 1939 год. Хитлер използва точно военната индустрия на Чехословакия, за да нахлуе в Полша и да окупира Франция. На второ място, в Полша влизат словашки войници, не немски. И на трето, но не и последно място, Германия напада от доста по-удобна централноевропейска позиция.
Нека сега да преминем обратно към Путин и Украйна. Освен териториалния и човешкия ресурс, който ще придобие Путин с Украйна, той иска и житницата на Европа. Да, Украйна има глобално значение за света в това отношение. Подобна територия се заграбва тогава и само тогава, когато се готвиш за продължителна пълномащабна война и искаш да имаш осигурена прехрана както за армията, така и за народа си. Украйна притежава и петрол, чийто добив е в 4.4 пъти повече от годишното потребление на страната и е значителен производител на машини и химикали. Освен това е естествен излаз към Полша и оттам – към Германия. Сега, сетете се сами защо ЦБ на Полша купува злато като обезумяла. След това ми кажете, че Русия въобще не се готви за инвазия и Украйна е изолиран случай.
Национализмът като идеологически център на окупацията
Национализмът е движеща сила и в двата конфликта. Исканията на Хитлер за Судетите се коренят в германския национализъм и желанието за обединяване на всички немскоговорящи народи под Третия Райх. По същия начин Путин подклажда руския национализъм, представяйки Украйна като част от историческата и културна сфера на Русия и наблягайки на защитата на рускоговорящите като морален дълг. Тази реторика се използва за оправдаване на териториалното разширение и подкопаване на суверенитета на съседните държави.
Точно както през 1938 г., същият този национализъм подхранва по-широки териториални амбиции. След като анексира Судетската област, Хитлер продължава своята експанзионистична политика, като в крайна сметка окупира останалата част от Чехословакия през март 1939 год. Действията на Русия в Украйна следват подобна траектория, като анексирането на Крим през 2014 год. доведе до продължаващ конфликт в Източна Украйна и в последствие до пълномащабно нахлуване в страната през февруари 2022 год. В Америка този национализъм се нарича America First и се изразява с изолационизъм. Ненамеса в Украйна. В Европа националистическите движения са във възход. Дори няма нужда да даваме примери. Последните пресни примери са от Румъния. Предходните са ясни.
Провалът на дипломацията
Мюнхенското споразумение е широко възприемано като символ на провала от така нареченото ‘умиротворяване‘. Отстъпвайки Судетската област на Хитлер с надеждата да запазят мира, Великобритания и Франция позволяват на нацистка Германия да стане по-силна, насърчавайки Хитлер да продължи своята експанзионистична програма. По-малко от година по-късно започва Втората Световна Война.
В случая с Русия и Украйна първоначалният международен отговор на анексирането на Крим през 2014 год. се смята от мнозина за недостатъчен. Бяха наложени икономически санкции, но те не успяха да възпрат Русия от по-нататъшна агресия. През 2022 г. Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна, потвърждавайки опасенията на мнозина, които предупреждаваха, че умиротворяването и половинчатите мерки само ще насърчат Путин.
Урокът както от 1938 г., така и от настоящия конфликт в Украйна е, че неуспехът да се противопоставим на агресията в ранните й етапи може да има опустошителни последици. И в двата случая желанието да се избегне конфронтация позволява на авторитарните режими да разширят влиянието си, което довежда до по-големи конфликти и сътресения.
Изводи
30 септември 1938 г. остава трагичен ден в чехословашката история, бележещ предателството на една малка демокрация от западните сили в името на мира. Мюнхенското споразумение се превръща в символ на опасностите от умиротворяването, демонстрирайки как желанието да се избегне война на всяка цена понякога може да доведе до още по-големи разрушения.
Днес конфликтът между Русия и Украйна отразява много от същите теми. И двете включват националистическа реторика, пречупените кръстове са заменени с буквата ‘Z’, нарушенията на суверенитета са факт, а борбата на международната общност да отговори ефективно на агресията е, меко казано, вяла. Уроците от Мюнхен ни напомнят, че в лицето на експанзионистичните амбиции ранните и решителни действия са от решаващо значение за предотвратяване на по-мащабен конфликт.
Мюнхенското споразумение и конфликтът между Русия и Украйна служат като ярко напомняне за рисковете, породени от умиротворяването, и значението на твърдото противопоставяне на агресията за защита на суверенитета на нациите и поддържане на международния мир. Както показва историята, цената на бездействието може да бъде опустошителна. А цената на подценяването и мисленето в стил: ‚това на мен не може да ми се случи през 2024 год. в НАТО и ЕС‘, може да доведе до не по-малко сериозни последици за сигурността на финансите ни. Руската агресия, в комбинация с американския изолационизъм, който Тръмп демонстрира открито могат да доведат до ескалация. Войната в Украйна, ситуацията в Армения, размириците в Грузия в последните дни и неадекватната реакция на Запада не са изолирани случаи. Западът не може да се организира с всичките си 40-трилионни икономики да победи една двутрилионна икономика като Русия. Как мислите, че ще се справи Западът с агресор като Китай? Единственото, което бездействието прави, е да даде увереност на страни като Русия и Китай, че могат да продължат с конфликтите и евентуално да се почувстват като победители в една по-мащабна война.
Във Франция, една от най-богатите на вербални обиди страни, ако искаш да обидиш някого като страхливец, го наричаш ‘Munichois’- в превод мюнхенец. Това, ако не друго, трябва да Ви е достатъчно. Неслучайно Макрон каза, че Европа е лице в лице с момент, в който трябва да не показва страх. Изпусна да назове Германия в речта си.
И ако Тръмп предаде Украйна в ръцете на Русия, както обещава и всички ръкопляскат в екстаз от постигнатия мир, не забравяйте какво е казал Чембърлейн на британците, след като се е върнал от Мюнхен и е договорил предаването на Судетите в ръцете на Хитлер: ‚Спете спокойно‘.
Лека нощ,
Крум Атанасов
Послепис, умишлено оставен на английски език:
“If we ever let Ukraine go down, mark my words: you’ll see Poland go, and you’ll see all those nations along the actual border of Russia, from the Balkans and Belarus, all those, they’re going to make their own accommodations.” Joe Biden
