6.45 гр. Златна Монета 20 Швейцарски Франка Хелветика 1883- 1896

Предимства на колекционната монета от 20 франка Хелветика 

За разлика от 20 франка Вренели, която е твърдо колекционна монета, 20 Франка Хелветика е чисто колекционна монета с по- високи премии.

Съхранение на 20 франковите златни монети Хелветика 

Съхранението им е лесно. Монетите са били в обращение в миналото, не се секат в днешно  време и съответно не се очаква те да са чисто нови. Умерени износвания са напълно приемливи. При фабрично тегло от 6.45 гр., за инвестиционни се считат всички, които са най-малко 6.37 гр. Могат да се пипат с ръце и да се съхраняват на фишеци. Изпускане на монетата рядко би я повредило поради ниската им проба ( 900/1000 ). Примесите правят монетите от този стандард устойчиви на удари и изтъркване. Микро драскотините са нормални при покупката на такива монети. Това ги прави подходящи за инвеститори, които имат съображения относно съхранението на монетите. Всички монети, с които igold търгува са в състояние отговарящо на международните норми приети от дилърите на инвестиционно злато по света.

Прочетете още за инвестиционното състояние различните златни продукти.

Безплатна доставка и застраховка при поръчки над 500 лв.

Можете да вземете продуктите си от нашия офис или да ги получите с куриер на стойност до 9770 лв. Над тази стойност ги изпращаме с охраняем инкасо автомобил отново за наша сметка. Вярваме, че клиентът не трябва да плаща услуга 'куриер' и услуга 'обявена стойност' при поръчка на инвестиционно злато на стойност над 500 лв. Получавате и безплатната услуга 'преглед на пратка' за да може да видите за какво плащате. Плащате, каквото виждате в сайта ни. Услугaтa 'наложен платеж' e пожелателнa от клиента и се заплаща от него. Услуга 'наложен платеж' може да се спести при авансово плащане по банков път на база издадена от нас фактура. Вижте повече тук. 

Интересни факти за златните монети франков стандарт 20 Франка 

През 1867 год., Съединените Щати отказват да се включат към франковия стандард предложен от Европейските страни и изтъкват няколко причини. На първо място, пактът предлага лимитиране на сеченето на златни и сребърни монети от всяка страна подписала договора. Към този момент Америка е най-големият производител на злато и сребро в света. Тогава хартиеният американски долар още не е бил конвертируем и това би попречило сериозно на покупателната способност на страната, особено при търговията с Китай, при която стоките са се заплащали основно в сребро. Като втора причина се изтъква голямата слабонаселена територия на Америка и значително по-високата цена на труда от тази в Европа по същото време, водещи до нуждата от повече валута на глава от населението. На трето място, не виждат нужда да преговарят с други страни, понеже Конгресът сам по себе си е можел да промени стойността, размерите и пробата на своите монети и не е било в тяхна полза да се обвързват в пакт с други световни сили. 

Най-интересно обаче е следното. За да се изравнят стандартите, американците е трябвало да намалят грамажа на чисто злато в техния 1 златен долар към този на 5 златни френски франка от 1.50 гр. на 1.45 гр. при всичките си деноминации. В писмо от Джон Шърман (председател на финансовия комитет към Сената), отправено в отговор на искането на Самюел Ръгълс (вицепрезидент на комисията на Съединените Щати, делегирана в Париж по въпроса), през май 1867 год. за разглеждане от Сената на възможността Щатите да участват в пакта, Шърман пише: 'Ако направим промяната към франков стандард, бихме имали известна трудност да напаснем договорите към новия златен долар; но днес договорите са базирани на флуктуиращата стойност на хартиените пари и така дори и намаленият златен долар ще струва повече от нашата валута.'