Как политиката влияе върху метала? Какви са политическите и социални настроения в края на нашето десетилетие спрямо активите в злато? Как те могат да повлияят върху цената му? Леви, десни или центристки са пристрастията към златото? Как се променят тенденциите на търсенето в различните политически слоеве на обществото?
Доверието в златото като надфинансов инструмент
Във финансовите среди се отдава основно значение на икономическите сигнали, които водят до движението на цената на метала. При все това, политиката, социалните процеси и икономиката са толкова свързани, че не би трябвало да се даде превес на нито едно от трите, като основен фактор. В тази статия ще дам редица връзки, които обуславят влиянието на политическите и социални процеси върху доверието към метала, оставяйки настрана финансовите пазари.
Русия и Китай. Купувай, купувай, купувай.
Макар и търговията в злато на международно равнище да е конфиденциална, и двете страни купуват злато съвсем открито срещу американски долари към 2019 г. Русия, като най-големия енергиен износител, ще продължава да се снабдява с долари, които ще иска да превърне в злато. Центральный банк Российской Федерации, използвайки Сбербанк и ВТБ изкупува цялото добито в Русия злато, но купува и значителни количества от световните пазари извън Русия. Закупените количествата от 2018 г. надвишават тези от 2017 г. и се очаква тази тенденция да се запази и през 2019 г. Само по себе си, това закупуване от страна на Русия не води до покачване на цената, но като политически ход дава сигнал за недоверието в долара като резервна валута за всички централни банки.
Подобно е и положението с Китай, който непрекъснато увеличава експозицията си в злато. Макар и да е в началните позиции сред страните притежаващи златни активи, процентът на злато спрямо резервите на Китай е минимален – 2.4 % към февруари 2019 г., което означава, че тези покупки вероятно няма да секнат. Страната дори въведе държавна политика, която подканва населението си да спестява в злато през последните години. Като най-голям икономически опонент на САЩ, покупката на метала там е неизменна част от стратегията срещу USD.
Ключовата мечта на Ши Джинпинг е да замени долара като световна валута. Това щение започна да добива форма, когато през 2016 г. МВФ добави юана като валута, подходяща за резервна, и тя автоматично се нареди сред първите пет. Еуфорията бе кратка. Китай прие този ход като своеобразен Троянски Кон, който има за цел да освободи валутата от политическия контрол, който ѝ се налага. И макар Китай да остави някои пазарни сили да определят движенията на юана, толерансът на Ши към свободния юан остана ограничен. Големите масиви долари и американски ценни книжа, които страната му притежава, надали ще оцелеят при хаотичното управление на американски президент, който има сериозни затруднения с истината, особено в условия на търговска война, която се отрази неблагоприятно на континентален Китай. Чудесен момент за страната да увеличи активите си в злато, подхващайки реформисткия момент на останалите централни банки купуващи злато. Защо не?
Не само азиатските банки трупат активи в злато…
Полша и Унгария. Дългата ръка на Русия.
Централноевропейските Унгария и Полша, които силно клонят към крайно десни политики, в последното десетилетие също започнаха да увеличават резервите си в злато през 2018 г., следвайки азиатския пример. Това бе изненада за пазара. Никой не очакваше европейски страни да предприемат подобен ход. От политическа гледна точка обаче, изненадата не бе толкова голяма. Тези поръчки са комбинация от четири основни фактора:
- Политически ход, демонстриращ недоверие към либералната социална политика на силните в Европа Германия и Франция;
- Намаляване на експозиция към USD;
- Страх от потенциални санкции от страна на Европейския Парламент, свързани с нежеланието на двете страни да приемат бежанци;
- Гаранция срещу потенциална криза на местните им валути ( HUF, PLN ).
Докато Полша не даде обяснение, официалната версия на Унгарската Централна Банка бе стабилизиране на сигурността на активите на страната, но реалните причини са повече. Тези поръчки не са съществени на фона на световните обеми и не влияят директно върху цената. Като политически ход обаче имат стойност и поставят ясна ориентация на крайнодесните европейски политики към притежание на златни активи, както и афинитета на Русия за все по-силно влияние в сърцето на Европа.
Златните злодеи. Марин Льо Пен, Матео Салвини и Петер Бьорингер
Преди няколко години крайнодясната Марин Льо Пен стартира кампания за връщане на френските резерви на злато от Ню Йорк обратно във Франция. ‘Златото не е собственост на държавата, не е собственост на Френската Банка, а на френския народ‘.
Матео Салвини, заместник министър-председател на Италия също заяви, че златото е собственост на италианския народ и открито заплаши да създаде пролука в бюджета на Италия, продавайки златния резерв на страната.
Бьорингер, някога обикновен блогър, твърдящ, че парите, необезпечени със злато, водят до нищо повече от ‘монетарен социализъм‘, днес седи начело на бюджетната комисия в Бундестага като депутат от AfD (Алтернативна Партия за Германия).
Самата AfD изгради базата си от избиратели върху хитър трик, обвързан със златото, като започна да продава дребни кюлчета и златни монети ( разбира се не еврови ), експлоатирайки дупка в закона за партиите в Германия, която им позволява да извършват дейност, за да се самофинансират. На базата на печалбата от това самофинансиране получаваха и допълнителни субсидии до промяната на закона в Германия.
Какво видяха крайнодесните европейски партии в концепцията за златото?
Златото винаги е било символ на свобода и връзка между народите, а не на изолационизъм. Реално погледнато, златният стандарт дава началото на глобализацията и е силно поддържан от класическия либерализъм (не бъркайте с днешния либерализъм).
Отговорът е в символиката, която то носи със себе си, а крайнодесният популизъм съществува на базата на силни идеални символи във времена на несигурност. Златото се противопоставя естествено на печатането на пари, на раздаването на кредити и на големите финансови структури като Федералния Резерв и Европейската Централна Банка. Целта на този тип крайнодесни формирования, ‘яхващи’ свободолюбивата концепция за златото, е да нормализират имиджа си в обществото, за да увеличат гласоподавателската си база. Опит да поставят знак за равенство между собствените си концепции и концепцията за свобода, която то носи със себе си. Нищо повече.
Този тип движения са напълно наясно как се манипулира обществено мнение и се възползват от дадена идея, извъртайки минусите на системата в своя полза. Сами по себе си крайните идеологии водят до репресивни поведения, когато придобият властта и не могат да се задържат дълго върху която и да е свободолюбива концепция. Тези събития обаче, дадоха известен фокус върху благородния метал в последните години.
Make Gold Great Again
От другата страна на океана популизмът функционира далеч по-различно. След избирането на Тръмп на власт фискално консервативната част от населението на САЩ се размечта за златен стандарт на база на негови положителни изказвания в подкрепа на въпросния. Разбира се, тези мечти угаснаха бързо след всеизвестното изказване на Тръмп пред вече бившия директор на Националния Икономически Съвет на САЩ Гари Кон: ‘ Просто включете пресите – печатайте пари.’ Разбира се, Тръмп отрече твърдението на Кон относно изказването. Известен с непрестанните си нападки към Федералния Резерв и неодобрението от покачването на лихвените проценти, в опит да се спре инфлацията от страна на същия, Тръмп не прави изключение от всеки един модерен ляв или десен американски политик, освен с тона си. Това, в комбинация с премахването на редица регулации на финансовите пазари – ход, типичен за всяко едно мажоритарно републиканско управление, – са перфектна основа за инфлация и респективно покачване на златото на световните пазари. И докато връзката между сегашния американски президент и златото се изчерпва с личните му предпочитания към цвета на метала, то политиката, водена от него, е класическа рецепта за рецесия.
От една страна, приключването на разследването на Р. Мълър и оневиняването на Тръмп и неговия предизборен щаб в обвинения за връзки с Русия, и – от друга страна – слабите към момента опоненти за президентското място през 2020 г., обуславят силна връзка между политиката на Тръмп и икономическото развитие на САЩ и света в близките може би 6 години.
А каква е тя?
Външна политика. Ние сме си ние, вие сте си вие.
На световната сцена виждаме как Америка губи влиянието си под управлението на Тръмп и поема по пътя на изолационизма. Русия и Северна Корея стават далеч по-дръзки, а Китай по-агресивен, в следствие на търговската война обявена от Тръмп през 2018. Европа тръгва по свой път. Възприетите международни норми се нарушават всекидневно и се очаква да става единствено по-лошо. Намеците за военна интервенция в Иран и Венецуела не са добри сигнали за долара също. Подобни сътресения никога не са хубави за света, но винаги са добра новина за инвеститора в злато.
Вътрешна политика на Америка и златото
Цената на златото винаги корелира с международната несигурност, но вътрешните проблеми в САЩ са не по-малък двигател за нейното покачване.
През първите две години от управлението си Тръмп, макар и с републикански сенат и конгрес зад гърба си, не успя да постигне значими законодателни промени. След дългогодишни обещания за отмяна и подмяна на Obamacare, републиканците не постигнаха нищо повече от няколко грандиозни провала в насока здравеопазване.
Станахме и свидетели на най-дългото затваряне на правителството в САЩ в следствие на никога нестихващата предизборна кампания на Тръмп.
Републиканската партия изгуби идентичността си и се превърна в маша в ръцете на президента. Кабинетът се променя ежемесечно.
От другата страна на алеята нещата не са по-розови. Умерените демократи в лицето на Нанси Пелоси, Чък Шумър и Елизабет Уорън все още държат властта над партията, но не са популярни сред избирателите. Реално погледнато, прагматичните лявоцентристки политици в лицето на Хилари Клинтън изгубиха доверието на американския избирател. В противовес на Тръмп, популярност набират социалистите в лицето на Бърни Сандърс и напоследък нашумялата Александра Окасио-Кортез, която най-вероятно ще се кандидатира за президент през 2024 г. и сега набира инерция. Те пък все още са аутсайдери в демократическата партия.
И както Тръмп вирее чудесно в условията на хаос, които сам създава, така и благородните метали се представят добре в същите условия.
Brexit. Искаме, не искаме, искаме, не искаме. Не знаем какво искаме.
Споменавайки Тръмп, не мога да пропусна и Brexit. Представлявайки близо 16 % от БВП на Европа, Великобритания вече поставя фокус върху метала с колебливите си действия. Притесненията идват не само от острова, а и от континентална Европа. Сам по себе си Brexit ще отслаби икономиките и от двете страни на канала. Последиците и притесненията от евентуалното приключване на глобализма и потенциалното разцепление на Европа не са тайна за никого. Надали има по-ясен политически ход, който ще се отрази на повишаващата се цена на златото от Brexit. Колкото по-неизгоден и за двете страни, толкова по-скъп в евро и паунди метал. Толкова е просто.
Индия и Китай. Най-сетне средна класа.
Според Forbes, в по-дългосрочен 30 годишен план се очаква тези две страни, които са и най-големите консуматори на злато, да увеличат средната си класа значително. Специално Индия, която няма демографския проблем на застаряващ Китай, се ориентира чрез редица реформи точно в тази посока. Това би увеличило осезаемо и търсенето на злато, което е традиционна инвестиция и символ на статус и в двете страни.
Либералите. Един потенциален пазар.
Помните ли как при избирането на Обама републиканските избиратели започнаха да купуват масово оръжия, с оглед на това, че Обама ще им ‘отнеме‘ свободата? Инвестиционното злато е традиционно убежище на хората с консервативни разбирания, но в днешни времена се забелязва една нова тенденция. Либералите, основно милениали, които никога не са се замисляли за покупка на злато, са толкова изплашени от това, което може да причини Тръмп на американската икономика и международните отношения, че се замислят сериозно за инвестиция в злато.
Това поколение не иска да чуе за имоти, понеже помни събитията от 2008-9 г., ясно. При колебливото представяне на криптовалутите към днешна дата (типична инвестиция за либералите) и страхът, че действията на Тръмп ще доведат до срив на Wall Street, инвестицията в злато започва да добива примамливо изражение в съзнанието на икономически най-активната прослойка на обществото. При все това тенденцията е заформяща се и още няма реално социално изражение. Но защо не? Никой не е по-изплашен за съхранението на и без това оскъдните си активи от това поколение, намиращо се в сянката на успешните си родители от индустриалната ера и постоянния растеж на 70-те и 80-те години.
