12.90 гр. Златна Монета 40 Италиански Лири Мария- Луиза Парма 1815- 1821

Предимства на нумизматична Монета от 40 Лири Мария- Луиза 1815- 1821

Трудна за намиране нумизматична монета, особено в качество. Отсечени едва 219 834 бр. през 1815 год. и 36 760 бр. през 1821 год. 

Съхранение на 40 франковите златни монети

Съхранението им е лесно. Монетите са били в обращение в миналото, не се секат в днешно  време и съответно не се очаква те да са чисто нови. Умерени износвания са напълно приемливи. При тези монети, за разлика от 20 франковите, са допустими и някои единични удари или наранявания. При фабрично тегло от 12.90 гр., колекционерите избират сами, дали теглото отговаря на изискванията им, така че питайте и за конкретно тегло на монетата, която ще закупите. Различните състояния се търгуват на различни цени. Могат да се третират с ръце и да се съхраняват на фишеци. Изпускане на монетите рядко би ги повредило поради ниската им проба (900/1000). Примесите правят монетите от този стандарт устойчиви на удари и изтъркване. Микродраскотините и изхабявания са нормални при покупката на такива монети. Това ги прави подходящи за колекционери, които имат съображения относно съхранението на монетите. 

Безплатна доставка и застраховка при поръчки над 500 лв.

Можете да вземете продуктите си от нашия офис или да ги получите с куриер на стойност до 9770 лв. Над тази стойност ги изпращаме с охраняем инкасо автомобил отново за наша сметка. Вярваме, че клиентът не трябва да плаща услуга 'куриер' и услуга 'обявена стойност' при поръчка на инвестиционно злато на стойност над 500 лв. Получавате и безплатната услуга 'преглед на пратка' за да може да видите за какво плащате. Плащате, каквото виждате в сайта ни. Услугaтa 'наложен платеж' e пожелателнa от клиента и се заплаща от него. Услуга 'наложен платеж' може да се спести при авансово плащане по банков път на база издадена от нас фактура. Вижте повече тук. 

Интересни факти за златните монети от 40 Лири Мария- Луиза

Херцогиня на Парма (1814 – 1844)

Договорът от Фонтебльо (11 april, 1814) позволява на Мария-Луиза да запази имперския си ранг и да продължи да се титулува Нейно Имперско Величество, императрица Мария- Луиза. Освен това договорът ѝ поверява управлението на херцогство Парма, Пиаченца и Гвастела, с право да бъде наследена от сина си. Виенският конгрес от 1815 г. ревизира постановленията на Фонтебльо и потвърждава правата на Мария-Луиза да управлява пожизнено херцогство Парма и Пиаченца като херцогиня на Парма, но оставя въпроса за наследството на херцогската титла нерешен. През 1817 г. е подписан договор, според който Херцогство Парма и Пиаченца ще бъде предоставено на италианските Бурбони след смъртта на Мария-Луиза. През 1844 г. е решено Херцогство Гуастала да бъде управлявано от херцога на Модена.

През 1821 г., четири месеца след смъртта на Наполеон, Мария-Луиза сключва морганатичен брак с любовника си, граф  Адам Алберт фон Найперг (1775 – 1829). Двойката има три деца, две от които Мария-Луиза ражда, преди да се омъжи за графа на Найперг: Алберт (1817 – 1867), Вилхелм Алберт (1819 – 1895) и Матилда (1822).

През 1834 год. Мария-Луиза сключва втори морганатичен брак, този път с главния си шамбелан Шарл-Рене (1785 – 1856).

По всеобщо мнение Мария-Луиза води добра политика при управлението на Херцогство Парма, като въвежда някои важни реформи и работи усърдно за тяхното изпълнение.